Ойген Майндъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ойген Майндъл
германски генерал
Gen meindl 1941.jpg

Звание Генерал от парашутните войски
Години на служба 1912 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany 1933.svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903-1918).svg Райхсхер (до 1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (до 1932)
Balkenkreuz.svg Луфтвафе (до 1945)
Военно формирование артилерийски войски
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Награди Германски златен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
24 януари 1951 г. (58 г.)
Ойген Майндъл в Общомедия

Ойген Майндъл (на немски: Eugen Meindl) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Ойген Майндъл е роден на 16 юли 1892 г. в Донауешинген, Австрия. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 67 артилерийски полк. Участва с него в Първата световна война, където служи до края ѝ с чин лейтенант в различни кавалерийски формации.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. заминава за Германия и остава там до края на живота си. Започва служба в Райхсвера и след аншлуса е назначен за командир на 112 планински артилерийски полк.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война е заточен на германо-съветския фронт, където взема участие в Полската кампания от 1 септември. През август 1940 г. е преместен във въздушнодесантните войски и става командир на 1-ви щурмови-парашутен полк. На 1 януари 1941 г. е издигнат в чин генерал-майор, на 26 февруари 1942 г. поема командването дивизия „Майндъл“, на 1 октомври на същата година поема ръководството на 1-ви полеви корпус, на 1 февруари 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а между юли и октомври е инспектор по полевите войски на Луфтвафе. Към ноември поема командването на 2-ри парашутен корпус, на 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал от парашутните войски, а до края на войната, през 1945 г. служи в Нидерландия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Взет е в британски плен на 25 май 1945 г. и е освободен през септември 1947 г. Умира на 16 юли 1892 г. в Мюнхен, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((de)) Scherzer, Veit и др. Die Ritterkreuzträger 1939-1945 Die Inhaber des Eisernen Kreuzes von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündete Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchivs. Ranis/Jena, 2007. ISBN 9783938845172.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scherzer 2007, стр. 159

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]