Окислител

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Окислител се нарича частица (атом или йон), който в хода на химична реакция извършва процес редукция (приема електрони в електронната си обвивка), като така понижава своята степен на окисление.

Окислителните свойства на даден химичен елемент се определят от броя на неговите валентни електрони или мястото му в периодичната система. По периоди, окислителните свойства се увеличават с нарастване на поредния номер (Z)на химичните елементи. По групи, с нарастването на Z, окислителните свойста се понижават.

По-силни окислители са металите след водорода в РОАМ (ред на относителна активност на металите). Флуорът е най-силен окислител.