Октиси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Октиси
Октиси
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.2325° с. ш. 20.6072° и. д.
Октиси
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 750 m
Население (2002) 2479 души
Пощенски код 6339
Телефонен код 799
Октиси в Общомедия

Октиси или Охтиси (на македонска литературна норма: Октиси; на албански: Oktisi) е село в Северна Македония, в община Струга. В Октиси е открита раннохристиянска базилика от V – VI век със запазени мозайки.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в западния край на Стружкото поле, в склоновете на планината Ябланица. От Струга е отдалечено на 10 километра. Дели се на четири основни махали – Горна махала, Каурска махала, Средна махала, и Долна махала, които се разделят на други по-малки – Подлойза, Подредеш, Желинва краста и други. Общо има над 900 къщи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Мозайки от Октиската базилика
Али паша джамия
Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г.
Мемоар на жителите на Октиси до представителите на Великите сили в Охрид, 22 юли 1904 г., стр. 2

В Октиси е разкрита раннохристиянска базилика от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Октиси е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Октиси има 120 християнски, доста състоятелни къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Охтиси (Октиси) има 840 жители българи християни и 550 българи мохамедани.[3]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] Джамията Али паша или Горната джамия е изградена около 1903 година.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Охтиси има 1016 българи екзархисти и функционира българско училище.[6] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото се дели на две махали: горна, западна и долна, източна. Горната махала е населена от „българи-християни, а долната от българи-мухамедани“.[7]

Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[8]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

В 1925 година е изградена църквата „Свети Никола“.[4] В 1968 година е изградена Акташ джамия или Долната джамия.

Според преброяването от 2002 година селото има 2479 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 955
албанци 346
турци 1071
роми 1
власи 0
сърби 1
бошняци 15
други 91
Майчин език Всичко
македонски 2366
албански 60
турски 41
друг 11
Религия Всичко Процент
мюсюлмани 2069 83,4
православни 406 16,3
други 4 0,3

Мнозинството от жителите на селото са македонски мюсюлмани – торбеши, деклариращи се като македонци, турци и албанци. В Октиси църквите са „Свети Атанасий Велики“, „Свети Никола“, „Свети Димитър“ и „Свети Йоан Кръстител“.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Октиси

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104 – 105.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. а б Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 184.
  5. Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности. с. 185.
  6. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 164 – 165.
  7. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 72.
  8. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Струшко архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
     Портал „Македония“         Портал „Македония