Олга Константиновна
| Олга Константиновна | |
| кралица на Гърция | |
 | |
| Родена |
3 септември 1851 г.
Павловск, Русия |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Флоренция, Италия |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 1867 – 1913 – кралица на елините 17 ноември – 19 ноември 1920 – регент на Константинос I |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Холщайн-Готорп-Романов |
| Баща | Константин Николаевич |
| Майка | Александра Йосифовна |
| Братя/сестри | Вера Константиновна Вячеслав Константинович Дмитрий Константинович Константин Константинович Николай Константинович |
| Съпруг | Георгиос I (27 октомври 1867 – 1913) |
| Деца | Константинос I Александра Георгиевна Мария Георгиевна |
| Подпис |  |
| Олга Константиновна в Общомедия | |
Олга Константиновна (3 септември 1851 – 18 юни 1926) е велика руска княгиня – внучка на император Николай I, и кралица на Гърция като съпруга на гръцкия крал Георгиос I.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Олга Константиновна е родена на 3 септември 1851 г. в Павловск, Русия. Тя е дъщеря на великия княз Константин Николаевич и принцеса Александра фон Сакс-Алтенбург.[1]
През 1863 г. гръцкият крал Георг I посещава Петербург, за да благодари на руския император Александър II за оказаната му подкрепа за заемането на гръцкия престол. Тогава 12-годишната Олга Константиновна среща за първи път бъдещия си съпруг.[2]
Двамата се влюбват през 1867 г., когато Георг гостува на сестра си Мария Фьодоровна в Петербург. Двамата се венчават на 27 октомври 1867 г., след което Олга получава титлата кралица на елините. По майчина линия кралица Олга е 27-о поколение потомка на византийската императрица Ефросина Дукина Каматерина (1155 – 1211), която е била съпруга на византийския император Алексий III Ангел. Като потомка на византийските василевси Олга става много популярна в Гърция.
В Гърция Олга е популярна и с благотворителната си дейност.[2][3] Тя основава най-голямата болница в Гърция, Евангелисмос в Атина, и руската болница в Пирея.[2][4][5][6]
След смъртта на внука ѝ Александрос I, на 25 октомври 1920, гръцкото правителство предлага трона на брат му Павлос. Павлос отказва, уповавайки се на факта, че баща му и по-големият му брат са живи.[7][8] След като правителството на Елевтериос Венизелос губи изборите, на 17 ноември 1920 г. регентът адмирал Павлос Кундуриотис се оттегля в полза на кралица Олга. Тя управлява като регент до завръщането на сина ѝ Константинос на гръцкия престол на 19 ноември.[9]
Кралица Олга умира на 18 юни 1926 г. в Рим, Италия. Първоначално е погребана в криптата на православната църква „Рождество Христово и Св. Николай Чудотворец“ във Флоренция (гръцкият кралски дом използва едно от помещенията на криптата като гробница за монарси в изгнание). През 1936 г., след възстановяването на монархията в Гърция, тленните останки на царица Олга са препогребани в Татой, имението на гръцките крале в околностите на Атина.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Олга Константиновна и Георг I имат осем деца:
- Константинос I
- Георгиос
- Александра
- Николай
- Мария
- Олга
- Андрей – баща на Филип, херцог на Единбург
- Христофор
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Montgomery-Massingberd 1977, с. 469 – 474.
- ↑ а б в The Times (London), Monday 21 June 1926, p. 19.
- ↑ Vickers 2000, с. 67.
- ↑ Christmas 1914, с. 131.
- ↑ Mateos Sáinz de Medrano 2004, с. 72.
- ↑ Christmas 1914, с. 130 – 131.
- ↑ Van der Kiste 1999, с. 125 – 126.
- ↑ Vickers 2000, с. 148.
- ↑ Van der Kiste 1999, с. 126.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Christmas, Walter; translated by A. G. Chater. King George of Greece. New York, MacBride, Nast & Company, 1914.
- Mateos Sáinz de Medrano, Ricardo. La Familia de la Reina Sofίa, La Dinastίa griega, la Casa de Hannover y los reales primos de Europa. Madrid, La Esfera de los Libros, 2004. ISBN 84-9734-195-3.
- Montgomery-Massingberd, Hugh (ed.). Burke's Royal Families of the World, 1st edition. London, Burke's Peerage, 1977. ISBN 0-85011-023-8.
- Van der Kiste, John. Kings of the Hellenes: The Greek Kings 1863 – 1974. Stroud, Gloucestershire, Sutton Publishing, 1999. ISBN 0-7509-2147-1.
- Vickers, Hugo. Alice: Princess Andrew of Greece. London, Hamish Hamilton, 2000. ISBN 0-241-13686-5.
|
