Олга Ладиженская

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олга Ладиженская
Óльга Лады́женская
съветски и руски математик
Ladyshenskaya.jpg
Роден
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област математика
Образование Московски държавен университет
Учила при акад. Иван Петровски
Работила в Ленинградски държавен университет
Публикации 250
Награди Златен медал „Ломоносов“ (2002)
Олга Ладиженская в Общомедия

Олга Александровна Ладиженская (на руски: Óльга Алекса́ндровна Лады́женская) е съветска и руска математичка, академик на Академия на науките на СССР и на Руската академия на науките. Позната е с работата си по частните диференциални уравнения (особено 19-я проблем на Хилберт) и флуидната динамика.[1] Тя предоставя първите строги доказателства за конвергенцията между метода на крайната разлика и Уравненията на Навие-Стокс. През 2002 г. е наградена със Златния медал Ломоносов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ладиженская е родена на 7 март 1922 г. в Кологрив. Тя е дъщеря на учител по математика, който запалва интереса и любовта ѝ по математиката. През октомври 1937 г. баща ѝ е арестуван от НКВД и скоро след това е разстрелян. Младата Олга завършва гимназия, но поради това, че баща ѝ е обявен за враг на народа, ѝ е забранено да учи в Ленинградския университет (1939). Чичо ѝ Н. Й. Ладиженски, който е бил главен директор на завода „Ижстал“, също е бил репресиран и умира в лагер. Впоследствие неговата съдба е разказана от Александър Солженицин в неговата книга „Архипелаг Гулаг“, а самата тя е спомената от него в списъка на 257-те свидетели в книгата[2].

След неуспешния опит да следва математика в Ленинградския университет учи две години в Педагогически институт. През 1943 г. успява да се запише в Механо-математическия факултет на Московския държавен университет, който завършва с отличие през 1947 г. Студентка е на акад. Иван Петровски.[3] По-късно се омъжва и заминава за Ленинград, където през 1949 г. защитава кандидатска, а през 1954 – и докторска дисертация. От 1955 г. е професор по висша математика и математическа физика в Ленинградския университет. Чете спецкурс по „Теория на крайните задачи“ и води специален семинар по „Нелинейни крайни задачи“.

Ладиженская е в списъка на потенциалните получатели на Филдсов медал за 1958 г.[4], който впоследствие е даден на Клаус Рот и Рене Том. От 1962 г. завежда лабораторията по математическа физика към ПОМИ на РАН. От 29 декември 1981 г. е член-кореспондент на Академията на науките на СССР. От 15 декември 1990 г. е академик на АН на СССР. В периода 1990 – 1998 г. е президент на математическото общество на Санкт Петербург. Почетен член на математическото общество на Санкт Петербург, почетен доктор на Бонския университет. Член на Европейската академия, член на Националната академия деи Линчеи в Италия, чуждестранен член на Немската академия за естествени науки Леополдина и Американската академия за науките и изкуствата в Бостън.

Трудовете на Олга Ладиженская са широко известни извън Русия и получават висока оценка[5]. Нейните математически работи често се цитират в англоезичната математическа литература по теория на диференциалните уравнения в частни производни и математическата физика[6]. Автор е на повече от 250 работи, в това число 6 монографии.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Математические вопросы динамики вязкой несжимаемой жидкости. – М.: Государственное издательство физико-математической литературы, 1961.
  • Краевые задачи математической физики. – М.: Наука, Гл. ред. физико-математической лит-ры, 1973.
  • Ladyzhenskaya, O. A.. The Mathematical Theory of Viscous Incompressible Flow. // Gordon and Breach, 1969. с. XVIII+224..
  • Ladyženskaja, O. A.. Linear and quasi-linear equations of parabolic type. // American Mathematical Society, 1968. с. XI+648..
  • Ladyzhenskaya, Olga A.. Linear and Quasilinear Elliptic Equations. // Academic Press, 1968. с. XVIII+495..
  • Ladyzhenskaya, O. A.. The Boundary Value Problems of Mathematical Physics. // Springer Verlag, 1985. с. XXX+322. (translated by Jack Lohwater).
  • Ladyzhenskaya, O. A.. Attractors for Semigroups and Evolution Equations. // Cambridge University Press, 1991. с. xi+73..

Награди и премии[редактиране | редактиране на кода]

  • Премия П. Л. Чебишев (съвместно с Нина Уралцева) (1966) – за работата по „Линейни и квазилинейни уравнения от елиптически тип“
  • Държавна премия на СССР (1969)
  • Премия С. В. Ковалевская (1992) – за цикъла от работи върху „Атрактори за полугрупи и еволюционни уравнения“
  • Лекция Джона фон Нойман (1998)
  • Орден Дружба (1999)
  • Златен медал „Ломоносов“ (2002) – за изключителни постижения в областта на теорията на диференциалните уравнения в частните производни и математическата физика
  • Премия на правителството на Санкт Петербург и Санктпетербургския научен център на РАН А. Йофе

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виж справка в Bolibruch, Osipov & Sinai 2006 и също коментара на Питър Лакс в Pearce 2004..
  2. Солженицын А. И. Архипелаг ГУЛАГ. 1918 – 1956. Опыт художественного исследования. М: АСТ—Астрель. 2010. Том 1, стр. 15.
  3. Виж биографията от Riddle 2010 на сайта Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College.
  4. Barany, Michael. The Fields Medal should return to its roots. // Nature 553. 2018. DOI:10.1038/d41586-018-00513-8. с. 271 – 273.
  5. Ольга Александровна Ладыженская (некролог)
  6. Цитирование по сервису Google Scholar

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Биографични и общи източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]