Олга Ладиженская

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Олга Ладиженская
Óльга Лады́женская
съветски и руски математик
Ladyshenskaya.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на СССР СССР
Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област математика
Образование Московски държавен университет
Учила при акад. Иван Петровски
Работила в Ленинградски държавен университет
Публикации 250
Награди Златен медал „Ломоносов“ (2002)
Олга Ладиженская в Общомедия

Олга Александровна Ладиженская (на руски: Óльга Алекса́ндровна Лады́женская) е съветска и руска математичка, академик на Академия на науките на СССР и на Руската академия на науките. Позната е с работата си по частните диференциални уравнения (особено 19-я проблем на Хилберт) и флуидната динамика.[3] Тя предоставя първите строги доказателства за конвергенцията между метода на крайната разлика и Уравненията на Навие-Стокс. През 2002 г. е наградена със Златния медал Ломоносов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ладиженская е родена на 7 март 1922 г. в Кологрив. Тя е дъщеря на учител по математика, който запалва интереса и любовта ѝ по математиката. През октомври 1937 г. баща ѝ е арестуван от НКВД и скоро след това е разстрелян. Младата Олга завършва гимназия, но поради това, че баща ѝ е обявен за враг на народа, ѝ е забранено да учи в Ленинградския университет (1939). Чичо ѝ Н. Й. Ладиженски, който е бил главен директор на завода „Ижстал“, също е бил репресиран и умира в лагер. Впоследствие неговата съдба е разказана от Александър Солженицин в неговата книга „Архипелаг Гулаг“, а самата тя е спомената от него в списъка на 257-те свидетели в книгата[4].

След неуспешния опит да следва математика в Ленинградския университет учи две години в Педагогически институт. През 1943 г. успява да се запише в Механо-математическия факултет на Московския държавен университет, който завършва с отличие през 1947 г. Студентка е на акад. Иван Петровски.[5] По-късно се омъжва и заминава за Ленинград, където през 1949 г. защитава кандидатска, а през 1954 – и докторска дисертация. От 1955 г. е професор по висша математика и математическа физика в Ленинградския университет. Чете спецкурс по „Теория на крайните задачи“ и води специален семинар по „Нелинейни крайни задачи“.

Ладиженская е в списъка на потенциалните получатели на Филдсов медал за 1958 г.[6], който впоследствие е даден на Клаус Рот и Рене Том. От 1962 г. завежда лабораторията по математическа физика към ПОМИ на РАН. От 29 декември 1981 г. е член-кореспондент на Академията на науките на СССР. От 15 декември 1990 г. е академик на АН на СССР. В периода 1990 – 1998 г. е президент на математическото общество на Санкт Петербург. Почетен член на математическото общество на Санкт Петербург, почетен доктор на Бонския университет. Член на Европейската академия, член на Националната академия деи Линчеи в Италия, чуждестранен член на Немската академия за естествени науки Леополдина и Американската академия за науките и изкуствата в Бостън.

Трудовете на Олга Ладиженская са широко известни извън Русия и получават висока оценка[7]. Нейните математически работи често се цитират в англоезичната математическа литература по теория на диференциалните уравнения в частни производни и математическата физика[8]. Автор е на повече от 250 работи, в това число 6 монографии.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Математические вопросы динамики вязкой несжимаемой жидкости. – М.: Государственное издательство физико-математической литературы, 1961.
  • Краевые задачи математической физики. – М.: Наука, Гл. ред. физико-математической лит-ры, 1973.
  • Ladyzhenskaya, O. A.. The Mathematical Theory of Viscous Incompressible Flow. // Gordon and Breach, 1969. с. XVIII+224..
  • Ladyženskaja, O. A.. Linear and quasi-linear equations of parabolic type. // American Mathematical Society, 1968. с. XI+648..
  • Ladyzhenskaya, Olga A.. Linear and Quasilinear Elliptic Equations. // Academic Press, 1968. с. XVIII+495..
  • Ladyzhenskaya, O. A.. The Boundary Value Problems of Mathematical Physics. // Springer Verlag, 1985. с. XXX+322. (translated by Jack Lohwater).
  • Ladyzhenskaya, O. A.. Attractors for Semigroups and Evolution Equations. // Cambridge University Press, 1991. с. xi+73..

Награди и премии[редактиране | редактиране на кода]

  • Премия П. Л. Чебишев (съвместно с Нина Уралцева) (1966) – за работата по „Линейни и квазилинейни уравнения от елиптически тип“
  • Държавна премия на СССР (1969)
  • Премия С. В. Ковалевская (1992) – за цикъла от работи върху „Атрактори за полугрупи и еволюционни уравнения“
  • Лекция Джона фон Нойман (1998)
  • Орден Дружба (1999)
  • Златен медал „Ломоносов“ (2002) – за изключителни постижения в областта на теорията на диференциалните уравнения в частните производни и математическата физика
  • Премия на правителството на Санкт Петербург и Санктпетербургския научен център на РАН А. Йофе

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 28 април 2014.
  2. Колективен нормативен архив, Посетен на 7 октомври 2018.
  3. Виж справка в Bolibruch, Osipov & Sinai 2006 и също коментара на Питър Лакс в Pearce 2004..
  4. Солженицын А. И. Архипелаг ГУЛАГ. 1918 – 1956. Опыт художественного исследования. М: АСТ—Астрель. 2010. Том 1, стр. 15.
  5. Виж биографията от Riddle 2010 на сайта Biographies of Women Mathematicians, Agnes Scott College.
  6. Barany, Michael. The Fields Medal should return to its roots. // Nature 553. 2018. DOI:10.1038/d41586-018-00513-8. с. 271 – 273.
  7. Ольга Александровна Ладыженская (некролог)
  8. Цитирование по сервису Google Scholar

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Биографични и общи източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]