Олга Совичанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Совичанова
българска просветна деятелка
Родена
Семейство
БащаХристо Совичанов
Братя/сестриГеорги Совичанов
Кирил Христов Совичанов

Олга Христова Совичанова е българска просветна деятелка от Македония. Дъщеря е на Христо Совичанов, леля на големия български оперен певец Борис Христов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Битоля, тогава в Османската империя, в семейството на Анастасия Каранджулова, сестра на Иван Каранджулов, и Христо Совичанов – Псалта, първия псалт в независимата българска църква в Битоля. Нейни братя са обществениците Кирил Христов Совичанов и Георги Совичанов.[1][2]

Завършва Битолската гимназия.[2] По-късно завършва френска филология, като брат си Кирил, но в Швейцария. Именно тя дава на Борис Христов първите му уроци по френски, защото той много я обичал и била неговата довереница.[3] Става учителка[2] и работи в различни градове: Чирпан, Панагюрище, отново в Чирпан, където се запознава с бъдещия си мъж, старозагорец. Заселват се в Стара Загора, където тя учителства.[4]

Олга Совичанова наследява певческия дар на баща си. За нея брат ѝ Кирил казва: „Сестра ми Олга, лелята на Борис, имаше прекрасен мецосопран“.[4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Петър Совичанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Совичанов
 
Анастасия
Каранджулова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Тодорова Попиванова
(1884 – 1967)
 
Кирил Христов
(1878 – 1961)
 
Георги Совичанов
 
Олга Совичанова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Христов
(1914 – 1993)
 
Николай Христов
(1907 – 1954)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония // Македонски преглед XXXII (1). 2009. с. 72.
  2. а б в Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 156.
  3. Правчанска-Иванова, Ваня, Николай Правчански. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990, с. 158.
  4. а б Луканов, Нино. Борис Христов // Посетен на 19 март 2022.