Олег Ковачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Олег Ковачев
Роден Олег Христов Ковачев
Родители Христо Ковачев-режисьор и оператор
Брачни партньори Антония Ковачева - киновед-до 1998 г.
Деца Боян Ковачев
Неда Ковачева
Страница в IMDb

Олег Христов Ковачев е български актьор, режисьор и оператор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 октомври 1955 г.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г. със специалност „операторско майсторство“.

След това работи във Студията за игрални филми „Бояна“ в творчески колектив „Глобус“ и СНПДФ „Време“ като асистент (1980-).

Член на СБФД.

Баща му е известният оператор, сценарист и режисьор Христо Ковачев. Децата на Олег Ковачев, Боян и Неда, също участват във филми.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

като актьор:

като режисьор:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
1980 Трите смъртни гряха
1973 Най-добрият човек, когото познавам Мариан Маринов
1969-1971 На всеки километър 26 Стефчо
1967 Свирачът - (The Clown and the Kids) САЩ / България Били
1967 Най-дългата нощ детето
1966 Рицар без броня Ваньо Стамов

Като режисьор, сценарист и оператор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 „Миг бяла светлина“ дипломна работа /сц, реж, оп/
  • 1984 „Фонтанки“ /сц, реж, оп/
  • 1984 „Жестоко“ /оп/
  • 1985 „Ятакът“ /оп/
  • 1985 „Сливналии“ /оп/
  • 1986 „Светът е сън за нас“ /оп/
  • 1986 „Душата“ режисьорски дебют /реж/
  • 1987 „Бисери“ /сц, реж/
  • 1988 „Слаб или отличен“ /сц, реж/
  • 1989 „Спасявай се“ /реж/
  • 1989 „Общежитие“ /сц, реж/
  • 1990 „На прощаване“ /реж/
  • 1991 - 1993 снима няколко учебни филма по поръчка на МОН
  • 1993 „Сини шампиони“ /сц, реж/
  • 1994 „Голямата синя магия“ /сц, реж/
  • 2002 „Парола: жив класик“ /реж/
  • 2003 „Балада за Гунди“ /сц+, реж/
  • 2004 „Любов на колела“ /сц, реж/
  • 2005 „Тайната родина на поета“ /реж/
  • 2006 „Спиралата“ /сц, реж/
  • 2007 „Да превземеш бордюра!“ /сц, реж/
  • 2007 „Българинът Александър Първи“ /реж/
  • 2008 „Финландците идат!“ /реж/
  • 2009 „Мами“ игрална новела /реж/
  • 2009 „ 245.5“ /сц, реж/
  • 2009 „Прозорецът на Нина“ игрална новела /реж/
  • 2010 „Седем педи над земята“ /реж/
  • 2010 „Изгубени в прехода“ /реж/
  • 2010 „Здравей, обичам те!“ /сц, реж/
  • 2010 „Карай да върви...“ /сц, реж/
  • 2011 „Етюд за красотата отвътре“ /реж/
  • 2011 „Силата на дамасцена“ /реж/
  • 2011 „Няма забравени влакове“ /реж/
  • 2012 „Българското „да“ за Македония“ /реж/
  • 2012 „BG железниците-параграф 22“ /реж/
  • 2012 „Спомен за Гришата“ /сц, реж/ [1]
  • 2012 „Подмененият език“ /реж/
  • 2012 „Солени сълзи“ /реж/
  • 2012 „Скандалът „Синя зона“ /реж/
  • 2012 „Процесът“ /реж/
  • 2012 „Забравената царица“ /реж/
  • 2013 „Незавършен разговор с Калата“ /сц+, реж/
  • 2013 „На Сашо с любов“ /реж/
  • 2013 „Писма от Одрин“ /реж/
  • 2013 „Седем мига от бъдещето“ /реж/
  • 2013 „Акра-приказка между вода и огън“ /реж/
  • 2013 „Корал завинаги“ /реж/
  • 2013 „Чупливата история“ /реж/
  • 2014 „Пришълци“ /реж/
  • 2014 „Парола Демокрация“ /реж/
  • 2014 „Всичко от нула?“ /реж/
  • 2015 „Михаил срещу машините“ /реж/
  • 2015 „Забраняваната легенда“ /реж/
  • 2015 "Проиграната мечта за Беломорието" /реж/
  • 2016 "Единайсет секунди на запад" /реж/
  • 2016 "Камъкът на страха" /реж/
  • 2017 "Киното срещу властта" /реж/

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]