Олег Макаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Олег Макаров
Макаров Олег Григорьевич.jpg
съветски космонавт
Роден 6 януари 1933 г.
Удомля, Тверска област, СССР
Починал 28 май 2003 г. (70 г.)
Москва Русия
Националност руснак
Друга професия инженер-изследовател
Престой в космоса 20 денонощия 17 часа 43 минути 39 секунди
Селекция Група ЦКБЕМ-1 (1968)
Мисии Союз 12, Союз 18а, Союз 27, Союз Т-3
Пенсиониране 4 април 1986
Олег Макаров в Общомедия
Пощенска марка от СССР „Полет на космонавтите В. Джанибеков и Олег Макаров на космическия комплекс „Союз 27“ — „Салют-6“ — „Союз 26““ (1979, 4 копейки
Пощенска марка на СССР „Полет на космонавтите Леонид Кизим, Генадий Стрекалов и О. Макаров с транспортния кораб „Союз Т-3““ (1981, 10 копейки

Оле́г Григо́риевич Мака́ров (6 януари 1933, Удомля, Калининска област (тогава още Московска област), СССР28 май 2003) — бивш съветски космонавт, два пъти Герой на Съветския съюз. Кандидат на техническите науки.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 януари 1933 г. в с. Удомля (Тверска област) в семейството на военнослужещ. Руснак.

През 1957 г. завършил Московското висше техническо училище "Н. Бауман, работил в легендарното „Конструкторско бюро на Корольов“ — ОКБ-1, където участвал в разработката на първите пилотирани космически кораби.

От 1966 г. е в Отряда на космонавтите, където преминал пълния курс по общокосмическа подготовка, подготовка за полети с космически кораби тип „Союз“, а така също и за полет на Луната.

През лятото на 1966 г. е Макаров е назначен за бординженер на един от първите пилотирани полети на новия космически кораб "Союз", а през декември с.г. като борден инженер за пилотирана мисия в лунна орбита като част от съветската лунна програма. След като американците стъпват на Луната с Аполо 11 Съветския съюз отменя своята програма и се насочва към космическите станции в ниска околоземна орбита.

Союз 12[редактиране | редактиране на кода]

Макаров е назначен за бординженер за първата си космическа мисия на борда на космическия кораб "Союз 12". Този полет е тестов на модификацията "Союз 7K-T" след трагедията със "Союз-11". Числеността на екипажа е била намалена от трима на двама космонавти и се тества спасителната система в случай на извънредна ситуация като снижаване на налягането в космическия кораб. Космонавтите използват скафандри по време на операция излитане-кацане и потенциално опасни маневри като скачване.

По време на полета космонавтите правят спектроскопски изследвания на земята.

Союз 18а[редактиране | редактиране на кода]

Вторият старт е на 5 април 1975 г. Заради отказ на третата степен на ракетата-носител "Союз" на около 192 km височина, ракетата започва да се отклонява от курса и полетът е прекратен. Приземяването става в авариен режим и космонавтите понасят претоварвания повече от 21 g. В официалните източници полетът се отбелязва като "Союз 18а" или "Союз 18-1".

Союз-27[редактиране | редактиране на кода]

Следващият космически полети на Макаров е със "Союз 27" и станцията "Салют 6". Основната цел на полета е замяната на кораба на основната експедиция. Това е първата замяна на космически кораб в орбита. Продължителността на полета е близо 6 денонощия. Командир на мисията е Владимир Джанибеков.

Союз Т[редактиране | редактиране на кода]

Макаров е назначен за бординженер в резервния екипаж на новия космически кораб "Союз Т" ("Союз Т-2), който е първият пилотиран полет на тази серия, който се проведе през юни 1980 година. Това е първият "Союз" с екипаж от трима космонавти от "Союз 11" през 1971 г. насам (от "Союз 12", на който е отново Макаров на борда, екипажите на "Союз" са обслужвани само с двама космонавти).

Екипажът, скачен със станцията Салют-6 работи там в продължение на около единадесет дни.

Това е първият полет на Макаров, който е преминал, без да бъде прекратен по-рано.

Космически полети на Олег Макаров
Дата КК Функции Продължителност
1 27 септември 1973 Союз 12 Бординженер 1 денонощие 23 часа 15 мин 32 сек.
2 5 април 1975 Союз 18а Бординженер 21 мин 27 сек.
3 10 януари 1978 Союз 27 Бординженер 5 денонощия 22 часа 58 мин 58 сек.
4 27 ноември 1980 Союз Т-3 Бординженер 12 денонощия 19 часа 7 мин 42 сек.
Сумарно време в космоса — 20 денонощия 17 часа 43 минути и 39 сек.

След космическата кариера[редактиране | редактиране на кода]

След последния му полет продължава да работи за НПО "Енергия", в програмата за космическата станция "Мир", както и за развитието на системата Енергия-Буран.

Член на КПСС от 1961 г. Бил е делегат на XXVI конгрес на КПСС.

Макаров е бил женен и имал 2 деца.

Умира на 28 май 2003 г. от сърдечен пристъп (инфаркт). Погребан в Москва на Останкинското гробище.

Награди и звания[редактиране | редактиране на кода]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Бронзов бюст на два пъти Героя на Съветския съюз О. Макаров е изграден в гр. Удомля.

Класност[редактиране | редактиране на кода]

  • Космонавт-изпитател 3-и клас (29 ноември 1973).
  • Космонавт-изпитател 2-и клас (2 януари 1976).
  • Космонавт-изпитател 1-и клас (28 април 1979).

Препратки[редактиране | редактиране на кода]