Оленегорский горняк (голям десантен кораб, 1976)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Оленегорский горняк“
до 7 май 2000 г. СДК-182 (БДК-182)
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типГолям десантен кораб от проекта 775
ПроизводителRemontowa Shipbuilding в Гданск, Полша.
Служба
Влиза в строй30 юни 1976 г.
Състояниев строя на Северния флот на Русия
Основни характеристики
Водоизместимост3450 t (нормална)
4400 t (пълна)
Дължина112,5 m
Ширина15,0 m
Газене3,7 m
Задвижване2 дизелови двигателя 16 ZVB 40/48 ;
2 ВФС (винта с фиксирана стъпка);
2 × кърмови подвижни ВРК (винторулева колонка)
19 200 к.с.
Скорост17,5 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 16 възела
6000 мили на ход 12 възела
Екипаж87 души (7 офицера)
Радиоелектронно
оборудване
НРЛСДонили „Миус“ или „Вайгач“ или „Наяда“
СУО МР-103 „Барс“
СУО ПС-73 „Гроза“
2 × 82 мм ПУ за комплекса ПК-16,
Въоръжение
Артилерия2 × 57 mm АК-725
Ракетно
въоръжение
2 × А-215 „Град-М“
(320 НУРС);
2 × ПЗРКСтрела-2
Други10 средни танка и
340 десантника
„Оленегорский горняк“ в Общомедия

Оленегорский горняк е голям десантен кораб от проекта 775. Базира се в Северния флот на Русия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кораба е построен в корабостроителницата Stocznia Północna в Гданск (Полша), влиза в състава на флота на 30 юни 1976 г[1]. До 1977 г. има наименованието „СДК-91“, а след това – „БДК-91“. От 7 май 2000 г. носи името „Оленегорский горняк“ във връзка с установяването на шефство над кораба от Оленегорския минно-обогатителен комбинат.

Най-добрият десантен кораб Северния флот през 2007 г.

През май 2008 г. от борда на кораба е осъществен морски десант на необорудвано крайбрежие за слушатели от Военната академия на ГЩ на РФ.

През септември 2013 г. в състава на кораби и съдове на СФ участва в похода към Новосибирските острови.

От декември 2013 г. до май 2014 г. участва в далечния поход на кораби от СФ в Средиземно море начело с тежкия авионосен крайцерАдмирал на флота на Съветския съюз Кузнецов“.

В края на 2014 г. влиза за ремонт на 35 кораборемонтен завод (Мурманск)[2].

През юли 2016 г. постъпва за ремонт и модернизация в 33 кораборемонтен завод (гр. Балтийск)[3].

През август 2023, по време на Руско-украинската война е торпилиран и силно повреден.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Скорост: 18 възела

Далечина на плаване: 6000 мили при 12 възела

Екипаж: 87 души

Водоизместимост: 4080 тона

Дължина: 112,5 метра

Ширина: 15 метров

Газене: 3,7 метра

2 дизела, 2 винта, мощност – 19200 к.с.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

2 сдвоени 57 мм артилерийски установки АК-725, 2 пускови установки реактивната система за залпов огън А-215 „Град-М“, 4 пускови установки за ПЗРКСтрела-2“. На борда могат да се разположат до 500 тона техника и товари и 225 десантника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 2014, 4 – 7 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оленегорский горняк (большой десантный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​