Олигоцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Олигоцен е геоложка епоха на периодa палеоген и се простира от преди около 34 млн. допреди 23 млн. години. Както и при други по-стари геоложки периоди, скалните пластове, които определят периода, са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на периода са малко несигурни. Името Олигоцен идва от гръцкото ὀλίγος (oligos няколко) и καινός (kainos ново), и се отнася до малкия брой нови съвременни бозайници след еволюционния взрив по време на еоцен. Олигоцен се прешества от епохата еоцен, a е последван от миоценската епоха. Олигоцен е третата и последна епоха на периода палеоген.

Олигоцен често се смята за важен момент на преход, връзката между архаичния свят на тропическия еоцен и по-модерно изглеждащите екосистеми на Миоцен. Основни промени по време на олигоцен включват глобалната експанзия на степите и регресията на широколистните тропически гори към екваториалния пояс.

Началото на олигоцен е белязано от голямо измиране, замяна на европейската с азиатскиата фауна, с изключение на ендемичните гризачи. Границата олигоцен-миоцен не е лесно да бъде идентифицирана като събитие по целия свят, а по-скоро на регионално ниво като граница между топлия късен олигоцен и относително по-хладния миоцен.