Олимпия Дукакис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олимпия Дукакис
Olympia Dukakis / Ολυμπία Δουκάκη
американска актриса
Олимпия Дукакис (2012)
Олимпия Дукакис (2012)
Родена
Починала
1 май 2021 г. (89 г.)
НационалностFlag of the United States.svg САЩ
НаградиОскар за най-добра поддържаща женска роля (1988)
Златен глобус за най-добра поддържаща актриса (1987)
Актьорска кариера
Активност1961-2021
ОскариНай-добра поддържаща женска роля:
1987 „Лунатици“
Награди Златен глобусНай-добра поддържаща актриса:
1987 „Лунатици“
Семейство
СъпругЛуис Зорик
(1962-2018; смъртта му)
Деца3
Уебсайт
Олимпия Дукакис в Общомедия

Олимпия Дукакис (на английски: Olympia Dukakis, на гръцки: Ολυμπία Δουκάκη) е американска актриса от гръцки произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Олимпия Дукакис е родена на 20 юни 1931 г. в Лоуъл, Масачузетс. Тя е дъщеря на Александра (Алек) по баща Христос и Константин (Коста) С. Дукакис.[2] Родителите й са гръцки имигранти, баща й е бежанец от Анадола а майка й е от Пелопонес.[3][4] Тя има брат на име Аполон, шест години по-млад от нея. Като момиче доминира в спорта и е три пъти шампион на Нова Англия по фехтовка.[5] Тя се бори с натиска в патриархалното си гръцко семейство и около себе си, „в квартал, където етническата дискриминация, особено срещу гърците, беше рутина.“ [6] Олимпия Дукакис е била възпитаничка на гимназията Арлингтън в Арлингтън, Масачузетс [7] и е получила образование в Бостънския университет, където е завършила физиотерапия, получавайки бакалавърска степен, която е използвала при лечение на пациенти с полиомиелит по време на пика на епидемията. [8] По-късно тя се завръща в Бостънския университет и получава магистърска степен по изящни изкуства по сценични изкуства. [9]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва кариерата си в театъра и печели награда „Оби“ за най-добра актриса през 1963 г. за нейното изпълнение в „Човекът е човек“ на Бертолт Брехт. По-късно тя преминава към режисура на филми, а през 1987 г. печели награда „Оскар“, „Златен глобус“ и номинация за „БАФТА“ за нейното представяне в „Лунатици“. Получава още една номинация за „Златен глобус“ за „Синатра“ и номинации за наградата „Еми“ за „Щастлив ден“, „Още разкази за града“ и „Жана д'Арк“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г. Дукакис се омъжва за колегата си актьор от Манхатън Луис Зорич. [10] Планирайки да създадат семейство, те се преместват от града през 1970 г., за да се установят в Монтклер, Ню Джърси. [11] Там отглеждат трите си деца: Христина, Петър и Стефан. Те имаха четирима внуци. [12]

Тя е братовчедка на Майкъл Дукакис, кандидатът за президент от Демократическата партия през 1988 г. [13]

В своята автобиография от 2003 г., „Попитай ме отново утре: Живот в развитие“, Дукакис описва предизвикателствата, пред които е изправена като първо поколение гръцко-американка в район с антигръцки етнически фанатизъм, насилие и дискриминация; трудности с майка си и в други отношения; и битки с вещества и хронични заболявания. [14] Животът й извън екрана и сцената е много активен. Тя преподава актьорско майсторство в продължение на 15 години в Нюйоркския университет [15] и дава майсторски класове за професионални театрални университети, колежи и компании в цялата страна. [14] Тя получава почетния медал на Националния клуб по изкуства. [16]

Дукакис става привърженик на поклонението на Богинята, феминистка форма на съвременното езичество, по време на продукцията на „Троянските жени“ през 1982 г. От 1989 г. тя публично говори за това и продуцира импровизирани сценични представления, базирани на митовете на движението. [17]

В продължение на 10 години, започвайки през 1985 г., тя учи с индийския наставник Шримата Гаятри Деви в школата на индуската философия Веданта. [18] Силен защитник на правата на жените и правата на ЛГБТ, включително еднополовите бракове, Дукакис прегръща ролите на транс хазяйка в „Приказките за града“, [19] и лесбийка в „Cloudburst“.[45]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

След период на лошо здраве Дукакис почива под грижите на хоспис в дома си в Манхатън на 1 май 2021 г. на 89-годишна възраст. [9][2]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1987 Лунатици Moonstruck Роуз Касторини Норман Джуисън
1988 Работещо момиче Working Girl Директор на персонала Майк Никълс
1989 Виж кой говори Look Who's Talking Роузи Ейми Хекърлинг
1989 Татко Dad Бет Тремонт Гари Дейвид Голдбърг
1990 Виж кой говори пак Look Who's Talking Too Роузи Ейми Хекърлинг
1993 The Cemetery Club The Cemetery Club Дорис Силвърман Бил Дюк
1994 Голо оръжие 33 и 1/3: Последната обида Naked Gun 33⅓: The Final Insult себе си Питър Сегал
1995 Могъщата Афродита Mighty Aphrodite Йокаста Уди Алън
1997 Идеалният образ Picture Perfect Рита Мозли Глен Гордън Карън
1998 Мафия! Mafia! София Кортино Джим Ейбрахамс
2007 На женска територия In the Land of Women Филис, бабата на Картър Джон Касдан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Olympia Dukakis, IMDb.com.
  2. ↑ а б Gates, Anita. Olympia Dukakis, Oscar Winner for 'Moonstruck,' Dies at 89. // The New York Times. May 1, 2021. Посетен на May 1, 2021.
  3. ↑ Fanshawe, Simon. Olympian heights. // The Guardian. London, June 12, 1999.
  4. ↑ An Interview with Olympia Dukakis. // Broadway World. January 10, 2007.
  5. ↑ Thomopoulos, Elaine. And the Winner Is Olympia Dukakis. // Journal of Modern Hellenism 32. с. 56–65.
  6. ↑ Wolff, Margaret. Olympia Dukakis. // In Sweet Company: Conversations with Extraordinary Women about Living a Spiritual Life. Twin Lakes, Wisconsin, Lotus Press, 2004. ISBN 978-0972086103.
  7. ↑ Six. // Legendary Locals of Arlington. Arcadia Publishing, 2015. ISBN 978-1-4396-5418-7.
  8. ↑ Olympia Dukakis. // In Sweet Company: Conversations with Extraordinary Women about Living a Spiritual Life. John Wiley & Sons, 2006. ISBN 978-0-7879-8338-3. с. 86.
  9. ↑ а б Saad, Nardine. Olympia Dukakis, theater veteran and Oscar-winning 'Moonstruck' actress, dies at 89. // Los Angeles Times. May 1, 2021. Посетен на May 1, 2021.
  10. ↑ Fisher, James. Historical Dictionary of Contemporary American Theater: 1930–2010. Scarecrow Press, 2011. ISBN 978-0-8108-7950-8. с. 894.
  11. ↑ Oscar-winning actress and N.J. theater pioneer Olympia Dukakis dies at 89. // NJ.com, May 1, 2021.
  12. ↑ Olympia Dukakis, Oscar-winning 'Moonstruck' star, dies at 89. // ABC News. May 1, 2021.
  13. ↑ Olympia Dukakis, webmd.com.
  14. ↑ а б Olympia Dukakis remembered: A life in the theater, and then 'Moonstruck' made her famous. // Chicago Tribune. May 2, 2021.
  15. ↑ 'Moonstruck' Star Olympia Dukakis Dead At 89. // NPR. May 1, 2021.
  16. ↑ Olympia Dukakis Honored With Star on Hollywood Walk of Fame. // Greek Reporter. May 24, 2013.
  17. ↑ Unger, Rusty. Oh, Goddess! Feminists and Witches Create a New Religion from Ancient Myths and Magic. // New York, June 4, 1990. с. 46.
  18. ↑ Olympia Dukakis' Spiritual Journey. // Beliefnet.com. Посетен на May 5, 2021.
  19. ↑ Longo, Joseph (June 6, 2019). "How Tales of the City Avoided a Trans Casting Controversy". Vanity Fair. Retrieved July 22, 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Олимпия_Дукакис&oldid=11604632“.