Оман (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оман.

Оман
Общи данни
Население 66 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 26,356 km²
Надм. височина 201 m
Пощ. код 8727
Тел. код 04101
МПС код У
ЕКАТТЕ 53504
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП)

Оман е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Омана [1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Оман се намира на 22 km на североизток от общинския център град Болярово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите заселници и основатели на селото, са преселници и бегълци от несъществуващото вече в близост селце Паракьой, намирало се в землището на днешните Голямо Крушево, Денница и Оман. Поради честите нападения по време на кърджалийското движение, грабежите и палежите на къщите им, хората потърсили спасение в долчинка където преминавала река. Преселник от Паракьой, дядо Въльо е и основател на днешно Болярово (в миналото Пашакьой). Името на селото произхожда от името на билката Оман. Основният поминък преди и сега е земеделието и животновъдството.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Един от основните български родове, основатели на селото Оман е родът Бакалски. С течение на времето се преобразувал във фамилията Бакалови. Тодор Бакалски е един от най-старите помнени хора в селото. Небезизвестните негови наследници Вълко Бакалов и неговият син Тодор Бакалов съживяват традициите на Българските обичаи в селото.

Друга известна личност от селото е отец Петър Русков Събев. Той е роден на 20 март 1907 г. в с. Оман, Елховско. Завършил е свещеническото училище в Черепиш през 1931 г. През 1930 г. се венчава за Тотка Георгиева, с която имат две деца: Русчу и Иван. Ръкоположен е за свещеник на 15 февруари 1932 г. в храм „Св. Богородица“ в град Сливен. Отец Петър е служил като певец в храм „Св. Николай“ в град Ямбол, а през 1932 и 1933 г. като свещеник в родното си село Оман. След това е преместен в с. Първенец, Ямболско и служи там до арестуването си през есента на 1944 г., след което изчезва. До днес никой не знае, къде е лобното му място, нито точните обстоятелства, при които е загинал. Родът на отец Петър Русков по бащина линия е от село Жеравна и има родство с писателя Йордан Йовков. Бащата на свещеника се мести в Странджанското село поради бедност. Семейството е с пет деца: четирима братя и една сестра. Трима от братята стават свещеници, единият учител. Братът на отец Петър, отец Константин Русков, също свещеник е репресиран от комунистическият режим. Лежал е 10 години в Сливенският затвор, по скалъпени и измислени показания на лъжливи свидетели.[2]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крепост Калето[редактиране | редактиране на кода]

Късноантичната и средновековна крепост "Калето" се намира в местността „Големия шираф“, на 3.37 км северозападно по права линия от центъра на село Оман. Мястото, на което е изградена крепостта, е стратегически добре подбрано. От север минава река Черкезка, от запад – друга малка река, от изток – суходолие. Крепостния зид, във формата на подкова е заграждал пространство от 5 – 6 дка. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Намират се и парчета хоросан, примесен с едро счукана керемида. Крепостната стена е широка 1.8 m. Останки от нея се срещат в северната и югозападната част на крепостта. На североизточния и югоизточния ъгъл се виждат останки от квадратни кули. Терена e обрасъл с дървета и храсти.

Местоположение – Надморска височина: 191 m GPS координати: 42°17’27” С.Ш. и 26°53’59” И.Д.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.
  2. За о. Петър Русков споделя о. Александър Лашков в своята проповед в „Неделно Евангелие“ по БНТ от 18.06.2017 г.
  3. Димитрова, Д. и Ж. Попов, Археологическите паметници в Ямболски окръг. София, 1978 г.