Оман (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оман.

Оман
Общи данни
Население 72 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,356 km²
Надм. височина 171 m
Пощ. код 8727
Тел. код 04101
МПС код У
ЕКАТТЕ 53504
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Болярово
Христо Христов
(БСП)

Оман е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Омана [1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Оман се намира на 22 km на североизток от общинския център град Болярово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото произхожда от името на билката Оман. Основният поминък преди и сега е земеделието и животновъдството.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Един от основните български родове, основатели на селото Оман е родът Бакалски. С течение на времето се преобразувал във фамилията Бакалови. Тодор Бакалски е един от най-старите помнени хора в селото. Небезизвестните негови наследници Вълко Бакалов и неговият син Тодор Бакалов съживяват традициите на Българските обичаи в селото.

Друга известна личност от селото е отец Петър Русков Събев. Той е роден на 20 март 1907 г. в с. Оман, Елховско. Завършил е свещеническото училище в Черепиш през 1931 г. През 1930 г. се венчава за Тотка Георгиева, с която имат две деца: Русчу и Иван. Ръкоположен е за свещеник на 15 февруари 1932 г. в храм „Св. Богородица“ в град Сливен. Отец Петър е служил като певец в храм „Св. Николай“ в град Ямбол, а през 1932 и 1933 г. като свещеник в родното си село Оман. След това е преместен в с. Първенец, Ямболско и служи там до арестуването си през есента на 1944 г., след което изчезва. До днес никой не знае, къде е лобното му място, нито точните обстоятелства, при които е загинал. Родът на отец Петър Русков по бащина линия е от село Жеравна и има родство с писателя Йордан Йовков. Бащата на свещеника се мести в Странджанското село поради бедност. Семейството е с пет деца: четирима братя и една сестра. Трима от братята стават свещеници, единият учител. Братът на отец Петър, отец Константин Русков, също свещеник е репресиран от комунистическият режим. Лежал е 10 години в Сливенският затвор, по скалъпени и измислени показания на лъжливи свидетели.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крепост Калето[редактиране | редактиране на кода]

Късноантична и средновековна крепост Калето се намира в местността „Големия шираф“, на 3.37 km северозападно по права линия от центъра на село Оман. Мястото, на което е изградена крепостта, е стратегически добре подбрано. От север минава река Черкезка, от запад – друга малка река, от изток – суходолие. Крепостния зид, във формата на подкова е заграждал пространство от 5-6 дка. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Намират се и парчета хоросан, примесен с едро счукана керемида. Крепостната стена е широка 1.8 m. Останки от нея се срещат в северната и югозападната част на крепостта. На североизточния и югоизточния ъгъл се виждат останки от квадратни кули. Терена в момента е обрасъл с дървета и храсти.

Местоположение – Надморска височина: 191 m GPS координати: 42°17’27” С.Ш. и 26°53’59” И.Д.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.
  2. Димитрова, Д. и Ж. Попов, Археологическите паметници в Ямболски окръг. София, 1978 г.