Омид (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Омид (изкуствен спътник))
Вижте пояснителната страница за други значения на Омид.

Омид
Общи данни
По програма на Иран
Основни изпълнителиИранска космическа агенция
Основни целиизследователски, комуникационен сателит
Дата на изстрелване2 февруари 2009 г.
Място на изстрелванеКосмически център „Семнан“
Стартова установкаСафир
Маса27,27 kg
Орбита/траектория246х377 km @ 55,5°
Орбитален период90,76 минути
Апоапсида364 km
Периапсида258 km
Продължителност23 дни
Международно означение2009-004A
Омид в Общомедия

„Омид“ (на персийски: امید‎, „надежда“) е първият ирански изкуствен спътник, произведен в страната.[1]

Според иранската държавна телевизия описаният като спътник за обработка на данни с изследователски и телекомуникационни цели е успешно изстрелян на 2 февруари 2009 г.[1][2] След изстрелването му с произведената в Иран ракета-носител „Сафир 2“ спътникът е изведен в ниска околоземна орбита.

Изстрелването съвпада с 30-годишнината от Иранската революция и е ръководено от президента Махмуд Ахмадинеджад, който стартира изстрелването на спътника с друмите „Аллах Акбар“ („Бог е най-велик(ият)“). Той заявява, че спътникът е изстрелян, за да разпростре „монотеизъм, мир и справедливост“ по света.[3] Външният министър Манучехър Моттаки заявява, че спътникът е изстрелян за да „посрещне нуждите на страната“ и е „изцяло за мирни цели“.[3]

„Омид“ е вторият спътник в орбита на Иран. Предишен ирански спътник, „Сина-1“, е построен и изстрелян за Иран от Русия през 2005 г.[4][5]

Пробно изстрелване[редактиране | редактиране на кода]

По време на реч при откриването на нов космически център на 4 февруари 2008 г., президентът Ахмадинеджад обявява, че „Омид“ ще бъде изстрелян в „близкото бъдеще“.[6] На 17 август 2008 г. ирански официални лица съобщават, че е извършен успешен пробен полет на ракета-носител на спътници и са излъчени кадри на изстрелването на ракета „Сафир“ в тъмнина. Официални лица отричат първоначалните съобщения от държавните медии, че спътникът е бил изстрелян заедно с ракетата,[7] и казват, че вместо това в орбита е бил изстрелян негов макет.[1]

Орбита[редактиране | редактиране на кода]

Спътникът е изстрелян на югоизток над Индийския океан, за да избегне прелитането над съседни страни и е в орбита с инклинация от 55,5 градуса.[8] Височината на орбитата варира от 246 до 377 km, с период от 90,76 минути.[9]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Fredrik Dahl and Edmund Blair. Iran launches first home-made satellite: state TV // Reuters, Feb 3, 2009. Посетен на Feb 3, 2009.
  2. Iran puts Omid data-processing satellite into orbit // IRNA, 3 февруари 2009. Архивиран от оригинала на 2009-02-06. Посетен на 3 февруари 2009.
  3. а б Iran launches homegrown satellite
  4. USA Today – Iran space rocket successfully transmits data
  5. First Iranian satellite launched // BBC, 27 октомври 2005. Посетен на 17 август 2008. (на английски)
  6. DEBKAfile – Iran launches first space research rocket Safir 1 // Архивиран от оригинала на 2009-09-03. Посетен на 2009-02-04.
  7. Iran launches satellite carrier // BBC, 17:14 GMT, Sunday, 17 август 2008. Посетен на 17 август 2008. (на английски)
  8. Stephen Clark. Iran puts satellite into Earth orbit // Spaceflight Now. Посетен на 3 февруари 2009.
  9. Complete orbital elements from Chris Peat's Heavens Above site.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Omid (satellite) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​