Омир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Омир
Όμηρος
Homer British Museum.jpg
Бюст на Омир в Британски музей
Роден около 8 век пр.н.е.
Починал около 8 век пр.н.е.
остров Йос
Професия поет
Жанр епос
Омир
Όμηρος
в Общомедия

Омир (на гръцки: Όμηρος) е легендарен (според някои, митичен) древногръцки епически поет и аед, на когото традиционно се приписва авторството на големите гръцки епически поеми Илиада и Одисея, краткия комически епос Батрахомюомахия („война между жаби и мишки”), сборника Омирови химни и различни други изгубени или частично запазени произведения като например Маргити. Някои древни автори му приписват и целия епически цикъл, в който са включени и други поеми за Троянската война, както и тивански поеми за Едип и неговите синове.

Сведения за Омир[редактиране | edit source]

Макар че името Омир е известно главно от гръцките области, в които се говорят еолийски диалекти,[1] а за живота му не се знае нищо конкретно, няколко легенди му приписват различен произход и родно място. Много от тях са напълно фантастични. Така сатирикът Лукиан го представя за вавилонец на име Тигран, който приема името Омир след като е пленен от гърците (Όμηρος означава заложник).[2] Когато император Адриан поставя въпроса пред оракула в Делфи, той му отговаря, че Омир произлиза от Итака и е син на Йокаста и Телемах, герои на поемата „Одисея“.[3] Подобни истории изобилстват в античните биографии на Омир.[4]

Според най-разпространената версия, Омир е роден йонийската част на Мала Азия, може би в Смирна или на остров Хиос, и умира на остров Йос.[4] Други селища, които са представяни за родно място на Омир са Колофон, Пилос, Аргос и Атина.

Противоречиви са и сведенията за времето, през което е живял Омир. Херодот (484406 г. пр.н.е.) твърди, че Омир и Хезиод са живели около 400 г. преди него (Истории, кн. 2), а Тукидид (481397 г. пр.н.е.) споменава за 8 век пр.н.е.. Твърдението на късните животописци на Омир, че е живял през времето на Троянската война, тоест през 12 или 11 век пр.н.е., не е вярно.

Приема се вече като съвсем вероятно, че поетът е живял през втората половина на 8 и началото на 7 век пр.н.е.

В древността никой не се е съмнявал в съществуването на Омир. Платон (429317 г. пр.н.е.) говори, че този поет „е възпитал цяла Елада“, а пък Аристотел (384322 г. пр.н.е.) на много места в своите книги се позовава на Омир. Към 3 век пр.н.е. някои учени в Александрия се усъмнили в авторството на Омир за „Одисея“, но съществуването на поета не е било обект на съмнение.

Омировият въпрос[редактиране | edit source]

Многократно е разискван въпросът как един и същ поет е могъл да създаде „Илиада” и „Одисея”, а за „Батрахомиомахия”, Омировите химни и поемите от епическия цикъл в общи линии се смята, че са по-късни от двете големи епически поеми.

Сред учените в общи линии се приема, че старият материал на Илиада и Одисея, водещ началото си от 8 век пр.н.е. е преминал през процес на стандартизация и редакция. Важна роля в тази стандартизация изиграва атинският тиран Хипарх, който реформирал рецитацията на омировата поезия на фестивала на Панатенея. Много изследователи на класическата литература смятат, че тази реформа трябва да е довела до създаване на каноничен писмен текст.

Анализ на структурата и речника на Илиада и Одисея показват, че поемите съдържат редовно повтарящи се фрази; повтарят се дори цели стихове. Възможно ли е Илиада и Одисея да са били устни поеми, съчинени в даден момент от поет, който е използвал колекция от запаметени традиционни стихове и фрази? Милман Пери и Албърт Лорд изтъкват, че такава развита устна традиция, чужда на днешната писмена култура, е типична за епическата поезия е една изключително устна култура.

Точно кога тези поеми са приели твърда писмена форма, е спорен въпрос. Традиционният отговор е „хипотезата за записването”, според която неграмотният Омир диктува поемата си на грамотен писар през 6 век пр.н.е. или по-рано. По-радикални хомеристи, като например Грегъри Надж, твърдят, че каноничният текст на омировите поеми под формата на ръкопис не е съществувал преди елинистичния период.

Други учени обаче поддържат своето становище, че Омир действително е съществувал. Толкова малко се знае или, дори, предполага за него, че има анекдот, в който се казва, че „поемите не са написани от Омир, а от някой друг със същото име”. Изследователят на класическата литература Ричмънд Латимор, автор на добър поетичен превод на английски и на двете поеми, написва научен труд, озаглавен „Омир, коя е тя?” (Homer: Who Was She?). Самюел Бътлър е по-конкретен, като излиза с теорията за млада сицилианка, която била автор на Одисей (но не на Илиада), а тази идея по-късно е разработена от Робърт Грейвз в романа му Дъщерята на Омир.

На гръцки името на поета (Ὅμηρος) означава заложник. Има теория, че това име е получено от наименованието на група поети, наричани хомериди, което буквално означава „синове на заложници”, т.е. наследници на военнопленници. Тези мъже не били изпращани на война, защото тяхната лоялност на бойното поле била съмнителна, така че те не загивали в битки.

Произведения[редактиране | edit source]

Гърците от шести и пети век пр.н.е. приписват на Омир цялата традиционна епична поезия в хекзаметричен стих.[5] Освен поемите „Илиада“ и „Одисея“, за негови са смятани и всички стихове от Епическия цикъл, като „Малка Илиада“, „Киприя“, „Епигони“ и много други. За част от тях, като „Омирови химни“, „Батрахомиомахия“ или „Маргити“ днес се смята, че е слабо вероятно да са писани от него.

Исторически аспекти на поемите[редактиране | edit source]

Друг важен въпрос е евентуалната историческа основа на разказаното в поемите. Коментарите върху Илиада и Одисея, писани през елинистичния период (31 век пр.н.е.) започват да изследват текстуалните несъответствия в поемите. Съвременните изследователи на класическата литература продължават тази традиция.

Разкопките на Хайнрих Шлиман в края на 19 век започват да убеждават учените, че има историческа основа в разказа за Троянската война. Уникалните изследвания, извършени от споменатите Милман Пери и Албърт Лорд върху устния епос на сръбски и хърватски и турски език започват да убеждават учените, че в устните култури могат да се съхраняват дълги поеми, докато някой не се погрижи да ги запише.[6] Разшифроването на линейно писмо Б през 1950-те от Майкъл Вентрис и други убеждава учените, че има езикова връзка между микенските надписи и поемите,приписвани на Омир.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Silk, Michael. Homer: The Iliad. Cambridge, Cambridge University Press, 1987. с. 5.
  2. Graziosi, Barbara. Inventing Homer:The Early Reception of Epic. Cambridge University Press, 2002. с. 127.
  3. Parke, Herbert W. Greek Oracles. 1967. с. 136–137.
  4. а б Kirk, G.S.. Homer and the Epic: A Shortened Version of the Songs of Homer. London, Cambridge University Press, 1965. с. 190.
  5. Murray, Gilbert. The Rise of the Greek Epic. с. 93.
  6. Parry, Adam (ред.). The Making of Homeric Verse: The Collected Papers of Milman Parry. Oxford, Clarendon Press, 1987.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Безплатни електронни издания в Проект Гутенберг[редактиране | edit source]