Омотско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Омотско
Λειβαδοτόπι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 960 m
Население 15 души (2011 г.)

Òмотско или Òмоцко (на гръцки: Λειβαδοτόπι или Λιβαδοτόπι, Ливадотопи, катаревуса: Λειβαδοτόπιον, до 1927 година Όμοτσκο, Омоцко, катаревуса Όμοτσκον, Омоцкон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от Костур и на 10 километра западно от демовия център Нестрам, на левия бряг на река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Хомочко с 44 семейства.[2] Църквата „Свети Николай“ е от 1657 година.[3] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[4]

Изселване в Брацигово и Ковачевица[редактиране | редактиране на кода]

Около 1770 или в 1791 година много жители на Омотско и съседните Слимница и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5][6] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[8]

От Омотско произлизат брациговските родове Зогови, Гюрови, Дукови, Йоргови, Дамови, Мишекопаранови, Арнаудови, Филеви, Андрееви, Цойкови, Бурови, Къневи, Шаваникови, Цапкови, Мишеви, Сидерови, Чокови, Серафимови, Глухчеви, Дюнкови, Демиреви, Нанови, Недялкови.[9]

Семейства от Омотско, заедно със слимничани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[10]

Омотско през XIX век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Омотско е малко българско село в Костурска каза на Османската империя, чифлик на бейовете във Фусия. Жителите му се препитават с животновъдство, земеделие и дърводобив.[3] В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Хамовско „първото българско село отъ къмъ западъ“.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Омотско има 247 жители българи.[12] Цялото население на Омотско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омотско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[13] Гръцка статистика от 1905 година представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.[15]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хамотско като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[16]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Ливадотопион.[17] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Яновени, Пилкати и Слимница.[18]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] 40 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[19]

В началото на XXI век има 40 жители и 15-ина нови къщи.[3]

Преброявания
  • 1913 – 102 души
  • 1920 – 114 души
  • 1928 – 123 души
  • 1940 – 107 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 0 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 0 души
  • 2001 – 41 души
  • 2011 – 15 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Омотско
  • Flag of Bulgaria.svg Андрея (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас (Насе) Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Мечкарин (около 1786 – 1845), български майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Бинко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Бойчо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Буро (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ванчо Устабаши (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Велю (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Гюро (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Дамче (около 1721 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., построил си воденица в града в 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Дзано (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Диман (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димир (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Димко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Дуко (около 1726 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Дюнко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Зога (около 1726 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Игнат (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Илчо (около 1752 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Исидор (Сидор, около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Йорго (около 1716 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Къню (около 1745 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Кърле (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Кътю Шаваник (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол (Нольо, около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Марко Зисо (около 1736 – ?), български майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Михал (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Михо Копаран (около 1721 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Мишо Кьормишо (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Насе Глухче (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Нано (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Недялко (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Нольо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Гърнето (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Ройко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Саво (около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Серафим (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Сидо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир (Соте, около 1745 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамен (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стерю Арнаут (около 1741 - ?), български строител, преселил се със семейството си в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Танчо Бюлюк (около 1751 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Толю Карабайрактар (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Фильо (около 1731 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в построяването на моста на Марица в Татар Пазарджик[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Гърнето (около 1730 - ?), български майстор строител
  • Flag of Bulgaria.svg Цапко (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Цапко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Цильо Кацар (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Цойко (около 1740 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Чока (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Щерю Арнаут (около 1780 – 1860), български майстор строител

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όμοτσκον -- Λιβαδοτόπι
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.
  3. а б в г Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  4. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  8. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  9. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 20201 г.
  10. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  11. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 125.
  12. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.
  15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  16. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  17. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  18. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония