Омотско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Омотско
Λειβαδοτόπι
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Надм. височина 960 m
Население (2001) 41 души
Пощенски код
Телефонен код

Омотско или Омоцко (на гръцки: Λειβαδοτόπι или Λιβαδοτόπι, Ливадотопи, катаревуса: Λειβαδοτόπιον, до 1927 година Όμοτσκο, Омоцко, катаревуса Όμοτσκον, Омоцкон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 41 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 километра югозападно от Костур и на 10 километра западно от демовия център Нестрам, на левия бряг на река Бистрица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 година под името Хомочко с 44 семейства.[2] Църквата „Свети Николай“ е от 1657 година.[3] В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта - Грамоща, Линотопи, Ветерник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[4]

Изселване в Брацигово и Ковачевица[редактиране | редактиране на кода]

Около 1770 или в 1791 година много жители на Омотско, съседното Слимница и корчанското Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[5][6] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[8]

Семейства от Омотско, заедно със слимничани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[9]

Омотско през XIX век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Омотско е малко българско село в Костурска каза на Османската империя, чифлик на бейовете във Фусия. Жителите му се препитават с животновъдство, земеделие и дърводобив.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Омотско има 247 жители българи.[10] Цялото население на Омотско е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Омотско има 96 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[11] Гръцка статистика от 1905 година представя Омотско като изцяло гръцко - със 138 жители.[12] Според Георги Константинов Бистрицки Омотско преди Балканската война има 10 български къщи.[13]

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Хамотско като българско село на българо-гръцката езикова граница:

Котловината на Кастория е българска, но самата Кастория както и Маврово са гръцки, респективно гърцизирани, в Хрупища гръцката партия е наистина много силна, но не може да става дума за гърцизиране. Гощерац е почти, Богатсико - напълно гърцизирано. Езиковата граница върви от Гощерац към моста на Смикси, на север лежащото Пишак е още българско, а обратно Витсани и Бубуща са гръцки. Долината на идващия от Грамости поток, на Белица, е българска до Хамотско, следващото Линотопи е албанско, а следващото Грамости - аромънско.[14]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Ливадотопион.[15] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Яновени, Пилкати и Слимница.[16]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.[3] 40 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци.[17]

В началото на XXI век има 40 жители и 15-ина нови къщи.[3]

Преброявания
  • 1913 – 102 души
  • 1920 – 114 души
  • 1928 – 123 души
  • 1940 – 107 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 0 души
  • 1971 – 0 души
  • 1981 – 0 души
  • 1991 – 0 души
  • 2001 – 41 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Омотско

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όμοτσκον -- Λιβαδοτόπι
  2. Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.
  3. а б в г Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι. // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 26 декември 2015.
  4. Ανάτυπον από το Λεξικογραφικόν Δελτίον, σ.52 -Τομ. ΚΕ΄, Αθήνα 2005 της Ακαδημίας Αθηνών.
  5. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  8. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  9. Тилев, Жеко. Ковачевица. // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
  10. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 266.
  11. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  12. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.
  13. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  14. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  15. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. с. 40. Посетен на 24 декември 2015.
  17. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Livadotopos.
     Портал „Македония“         Портал „Македония