Омска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Омска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Омска област на картата на РусияОмска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 141 140 km²
Население (2018) 1 959 822 души
13,9 души/km²
Административен център Омск
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Губернатор Леонид Полежаев
Часова зона UTC +6
МПС код 55
Омска област в Общомедия

Омска област е субект в състава на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг. Площ 141 140 km2 (28-мо място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 959 822 души (25-то в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Административен център е град Омск. Разстояние от Москва до Омск 2555 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първият руски град в региона и един от първите в Сибир е град Тара основан през 1594 г. През 1669 г. градът е преместен на ново място, което заема и досега. През 1716 г. е основано зимовище (острог), на мястото на което през 1768 г. е построено военно укрепление, а през 1782 г. официално е признато за град Омск. Петнадесет години по-късно, през 1797 г. градът е понижен в статут на селско селище, но през 1804 г. отново е преобразуван в град. Сега Омск е вторият по големина град в Азиатската част на Русия (Сибир) след Новосибирск. През 1762 г. е основано селището Тюкалинск, което през 1878 г. е утвърдено за град. Останалите три града в областта са преобразувани в такива през ХХ в. Омска област е образувана на 7 декември 1934 г. от части на Челябинска област и бившите Западносибирски край и Об-Иртишка област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Омска област се намира в югозападната част на Азиатската Русия, в Сибирския федерален окръг. На запад и север граничи с Тюменска област, на североизток – с Томска област, на изток – с Новосибирска област, а на юг – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 141 140 km2 (28-мо място по големина в Руската Федерация, 0,82% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в южната част на Западносибирската равнина по средното течение на река Иртиш (ляв приток на Об) и включва по-малките Тара-Туйска, Долноиртишка, Ишимска, Западнобарабинска и Североказахстанска равнини. Повърхността представлява полегато-вълниста равнина с височина 100 – 140 m с типични дълги, полегати и ниски възвишения (гриви), разпространени предимно в южните райони, а в северните части се простират обширни заблатени пространства. Има множество безотточни падини и плитки езерни котловини.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е континентален, умерено студен. Зимата е продължителна и сурова със средна януарска температура около -20°С, а лятото е късо и топло със средна юлска температура около 20°С. Годишната сума на валежите е 300 – 400 mm, като на юг количеството им намалява. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5°С) е 153 – 162 дни.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Омска област протичат 4 230 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 19 хил.km2. Те принадлежат към водосборния басейн на река Об и безотточни райони на Об-Иртишкото (на югоизток) и Ишим-Иртишкото (на югозапад и запад) междуречия. Главната река в региона е Иртиш (ляв приток на Об), която пресича цялата област от югоизток на северозапад на протежение над 1000 km. Нейни основни притоци са: Ом (долното течение), Тара (долното течение), Оша, Ишим (долното течение) и Демянка (най-горното течение). В крайната североизточна част протичат най-горните течение на реките Ягилъяха и Чертала, леви притоци на река Васюган, ляв приток на Об. Речната мрежа в областта е разпространена крайно неравномерно, като в северната част е много гъста, а в южната практически отсъства. Всичките реки са с равнинен характер – с много меандри, малък наклон и скорост на течението. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, от 44 – 60% за реките в северната горска зона и до 60 – 80% за реките в южната лесостепна зона. Водният им режим се характеризира с продължително пролетно-лятно пълноводие и неустойчиво лятно-есенно маловодие. В южните части много от по-малките реки през лятото пресъхват. Замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват през април или май.[2]

В Омска област има над 5 хил. езера с обща площ около 1750 km2, като над 2,6 хил. от тях са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно. Най-много са в централните ѝ части, покрай левия бряг на река Иртиш и в Барабинската низина. Много от езерата в южната част имат временен характер и се появяват само през пролетта. По произход са: крайречни (основно в северната част, по долината на река Иртиш), блатни (в Долноиртишката равнина), котловинни (предимно временни, в северните части на Ишимската равнина и в Барабинската низина), реликтови (по древните речни долини в южната част на Ишимската равнина) и други. Най-големите естествени езера в Омска област са: Салтаим, Тенис и Ик (сладководни, в северната част на Ишимската равнина), Ебейти (солено, в южната част на Ишимската равнина) и други. Блатата и заблатените земи заемат 14,36% от територията на областта – 20 268 km2, като на североизток е разположена западната част на една от най-големите блатни системи в света – Голямото Васюганско блато.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават черноземните (23,6%), блатните (21%), солонците и засолените почви (15,6%), подзолистите (13,3%), солодите (7,3%), ливадните (5,8%), сивите горски (5,7%), ливадно-подзолистите (3,6%). Най-благоприятни и най-усвоени са черноземните почви, които заемат 3,3 млн. ха.[1]

По характера на растителната покривка голяма част от територията на областта се отнася към лесостепната и степната зона, а северната част – в горската (иглолистна) зона. Горите и храстите заемат над 1/4 от територята на областта, като основните дървесни видове са: кедър, смърч, ела, бреза и осика. На юг горската зона на смесените гори постепенно преминава в доната на широколистните гори (брезово-осикови гори), а още по̀ на юг – в лесостепната зона.[1]

Животинския свят в горската зона е представен от бялка, хермелин, лисица, северен елен, лос, сърна, вълк, мечка; в лесостепната – лисица, заек, лалугер. По реките и езерата през летния сезон гнездят множество патки, гъски и други прелетни птици.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Омска област наброява 1 959 822 души (25-то в Руската Федерация, 1,33% от нейното население). Гъстота 13,88 души/km2. Градско население 73,05%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 1 648 097 души (85,8%), казахи 78 303 (4,1%), украинци 51 841 (2,7%), немци 50 055 (2,6%, татари 41 870 (2,2%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Омска област

В административно-териториално отношение Омска област се дели на 1 областен градски окръг, 32 муниципални района, 6 града, всичките с областно подчинение и 21 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Омска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Омск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Омск 573 1 178 391 гр. Омск 1 178 391
Муниципални райони
1.Азовски немски национален 1 400 25 317 с. Азово 5 997 30
2.Болшереченски 4 332 25 737 сгт Болшерече 10 427 200
3.Болшеуковски 9 500 7 360 с. Болшие Уки 3 968 292
4.Горковски 2 990 20 082 сгт Горковское 5 451 92
5.Знаменски 3 651 11 475 с. Знаменское 5 294 351
6.Исилкулски 2 789 40 298 гр. Исилкул 23 151 145
7.Калачински 2 840 39 767 гр. Калачинск 22 781 88
8.Колосовски 4 753 11 286 с. Колосовка 5 313 254
9.Кормиловски 1 908 25 367 сгт Кормиловка 9 783 50
10.Крутински 5 721 15 666 сгт Крутинка 6 878 185
11.Любински 3 281 38 186 сгт Любински 10 435 45 Красни Яр
12.Маряновски 1 652 27 602 сгт Маряновка 8 720 47
13.Москаленски 2 478 28 303 сгт Москаленки 9 271 86
14.Муромцевски 6 661 21 740 сгт Муромцево 10 350 250
15.Називаевски 5 874 21 179 гр. Називаевск 11 249 149
16.Нижнеомски 3 354 14 218 с. Нижная Омка 4 821 121
17.Нововаршавски 2 218 22 924 сгт Нововаршавка 6 093 150 Болшегривское
18.Одески 1 800 17 721 с. Одеское 6 148 101
19.Оконешниковски 3 085 13 497 сгт Оконешниково 4 825 129
20.Омски 3 591 100 694 с. Ростовка 5 518 14 Чернолучински
21.Павлоградски 2 494 18 778 сгт Павлоградка 7 154 100
22.Полтавски 2 804 20 598 сгт Полтавка 6 860 146
23.Руско-Полянски 3 321 18 183 сгт Руская Поляна 6 171 160
24.Саргатски 3 731 18 742 сгт Саргатское 8 028 100
25.Седелниковски 5 221 10 299 с. Седелниково 5 316 378
26.Таврически 2 736 35 676 сгт Таврическое 12 669 51
27.Тарски 15 700 45 145 гр. Тара 28 116 302
28.Тевризки 9 800 14 335 сгт Тевриз 6 893 453
29.Тюкалински 6 390 23 579 гр. Тюкалинск 10 326 134
30.Уст Ишимски 7 886 11 601 с. Уст Ишим 4 802 538
31.Черлакски 4 279 28 905 сгт Черлак 10 472 140
32.Шербакулски 2 322 20 031 сгт Шербакул 6 595 91
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Омской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article084395.html «Большая Советская Энциклопедия» – Омска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2579/Омская_область «Вода России» – Омска област