Опазване на новороденото и майката (обичаи)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Непосредствено след раждането се замесва и изпича малка „богородична питка“. От питката, намазана с мед, едно парче се оставя за Богородица, друго се дава на родилката, а останалото се разделя между членовете на семейството.

До четиридесетия ден след раждането родилката се счита за „нечиста“, заплашена от влиянието на зли сили. Вярва се, че тя може да умре, ако я нападнат „навяци“, „нави“. За да бъдат предпазени майката и детето, до постелята ѝ се оставят метла, сърп, лук, ръжен или брадва, кади се с тамян, а в огнището се изгарят миришещите лошо катран, говежди тор или рог.

Обичаят новороденото да се закърмя, докато „бабата“ (акушерката) държи над главата на родилката сито с хляб и чесън, както и хлябове под мишниците, цели да му осигури сит живот.

До три дни след раждането се меси втора пита („повойница“), на която се канят роднински и съседски жени. Всяка от тях носи в дар ястия, питка и хранителни продукти (боб, брашно, жито, лук, яйца и други). „Бабата“ подскача, разчупва над главата си питата и благославя: „Хоп! Да расте детето!“.

През третата нощ след раждането „орисници“ предопределят съдбата на детето. За тях се оставя трапеза с ядене, кърпи и сребърни накити.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Маринов, Д. Избрани произведения, Т.ІІ, С. 1984, с.492 – 498.
  • Вакарелски, Хр. Етнография на България, С. 1974, с.560 – 562.