Опашнохордови
Опашнохордови | ||||||||||
Класификация | ||||||||||
| ||||||||||
Научно наименование | ||||||||||
Lamarck, 1816 | ||||||||||
Обхват на вкаменелости | ||||||||||
Опашнохордови в Общомедия | ||||||||||
[ редактиране ] |
Опашнохордовите или по-правилно Мантийните (Tunicata) са подтип хордови, наброяващ около 700 вида. Развитието им преминава през опашата ларва с хорда и нервна тръба, разположени в опашната област. При метаморфозата повечето мантийни вторично губят хордата си заедно с цялата опашка, а нервната тъкан се ограничава върху съвсем тясна област.
Тялото на възрастното животно е крушообразно. В него фаринксът заема най-голямо пространство. В него от попадащата вода се филтрира храната, след което се отправя към стомаха. Несмлените хранителни остатъци напускат тялото през клоака, която едновременно и изходен отвор и за водата и за половите клетки – сперматозоиди и яйца. Като централен двигател на кръвообращението опашнохордовите животни притежават двукамерно сърце. То се отличава с т.нар. обратен удар - в продължение на няколко минути кръвта се изпраща по посока на хрилете, за момент настъпва покой, след това за същото време кръвта се отправя в обратна посока към стомашната артерия и гонадите.
Централна група на мантийните са асцидиите (Ascidiacea), които във възрастно състояние са прикрепени. Наред с тях има и форми (Larvacea или Appendicularia), които запазват хордата си през целия си живот. Трета група, към която се отнасят Thaliacea и Pyrosomida, са преминали вторично към подвижен начин на живот. При тях се наблюдава метагенезис или „смяна на поколенията“ - жизнен цикъл с алтернативна смяна на полово и безполово размножаване.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Животът. Малка биологична енциклопедия, изд. „Наука и Изкуство“, София, 1992