Операция Кондор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Операция Кондор
Тъмнозелено: най-активни участници Светлозелено: по-слабо активни участници Синьо: сътрудници
Тъмнозелено: най-активни участници
Светлозелено: по-слабо активни участници
Синьо: сътрудници
Информация
Период 1968 – 1989
Място Южна Америка
Страни в конфликта
Флаг на Аржентина Аржентина
Флаг на Боливия Боливия
Флаг на Бразилия Бразилия
Флаг на Чили Чили
Флаг на Парагвай Парагвай
Флаг на Уругвай Уругвай
Подкрепяни от:
Флаг на САЩ САЩ
Симпатизанти на левицата, противници на военните правителства
Командири и лидери
Flag of Argentina.svg Хорхе Рафаел Видела
Flag of Bolivia.svg Уго Суарес
Flag of Brazil.svg Умберту Кастелу Бранку
Flag of Brazil.svg Артур да Коста и Силва
Flag of Chile.svg Аугусто Пиночет
Flag of Paraguay.svg Алфредо Стреснер
Flag of Uruguay.svg Апрасио Мендес
Жертви и загуби
60 000 – 80 000 убити симпатизанти на левицата
400 000+ политически затворници
Операция Кондор в Общомедия

Операция Кондор (на испански: Operación Cóndor; на португалски: Operação Condor) е кампания на политически репресии и държавен терор, включваща разузнавателни операции и убийства на противници, която е официално започната през ноември 1975 г. от десните диктатури в страните от Южния конус на Южна Америка. Кампанията е подкрепяна и поддържана от САЩ.

Програмата, привидно целяща да изкорени комунистическите и съветските идеи и влияния, е създадена, за да потуши активните или потенциалните движения на опозицията срещу правителствените неолиберални икономически политики, които се стремят да обърнат икономическата политика от предишните години.[1][2]

Поради нелегалния характер на операцията, точният брой смъртни случаи, пряко приписвани на нея, е силно оспорван. Според някои оценки, поне 60 000 смъртни случаи могат да бъдат приписани на операция Кондор, като приблизително 30 000 от тях в Аржентина,[3][4] а така наречените „Архиви на терора“ включват 50 000 убити, 30 000 безследно изчезнали и 400 000 заключени.[5][6] Сред жертвите са дисиденти и симпатизанти на левицата, синдикални и селски водачи, свещеници и монахини, студенти и учители, интелектуалци и заподозрени партизани.[7] Въпреки че е описана от ЦРУ като „съвместни усилия на разузнавателните/охранителните служби на няколко южноамерикански страни за борба с тероризма и подривната дейност“,[8] партизаните са използвани като оправдание, тъй като те никога не са били достатъчно, че да контролират територия, да се сдобият с материална подкрепа от външна сила или да застрашат националната сигурност.[9][10][11] Ключови участници са правителствата на държавите: Аржентина, Чили, Уругвай, Парагвай, Боливия и Бразилия. По-късно към операцията се присъединяват с периферни роли Еквадор и Перу.[12][13]

Правителството на САЩ предоставя планиране, координиране, обучение по изтезаване,[14] техническа и военна поддръжка на военните правителства по време на управлението на Джонсън, Никсън, Форд, Картър и Рейгън.[15] Поддръжката най-често е предоставяна чрез ЦРУ.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Klein, Naomi. The Shock Doctrine. New York, Picador, 2007. ISBN 978-0-312-42799-3. с. 126.
  2. Blakeley, Ruth. State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South. Routledge, 2009. ISBN 978-0415686174. с. 22 & 23.
  3. Victor Flores Olea. Editoriales – Operacion Condor. // El Universal. 10 април 2006. Архивиран от оригинала на 28 юни 2007. Посетен на 24 март 2009. (на испански)
  4. Larry Rohter (24 януари 2014). Exposing the Legacy of Operation Condor. The New York Times.
  5. 1992: Archives of Terror Discovered. National Geographic.
  6. Background on Chile. // Center for Justice and Accountability. Посетен на 18 февруари 2018.
  7. J. Patrice McSherry. Tracking the Origins of a State Terror Network: Operation Condor. // Latin American Perspectives 29 (1). 2002. DOI:10.1177/0094582X0202900103. с. 36–60.
  8. A Brief Look at „Operation Condor“. // 22 август 1978.
  9. McSherry, J. Patrice. Predatory States: Operation Condor and Covert War in Latin America. Rowman & Littlefield Publishers, 10 юли 2012. ISBN 9780742568709. с. 1 – 4.
  10. "El Estado de necesidad"; Documents of the Trial of the Juntas at Desaparecidos.org.
  11. Argentina's Dirty War – Alicia Patterson Foundation. // aliciapatterson.org. Архивиран от оригинала на 29 януари 2017. Посетен на 16 март 2017.
  12. Stanley, Ruth. Predatory States. Operation Condor and Covert War in Latin America/When States Kill. Latin America, the U.S., and Technologies of Terror. // Journal of Third World Studies. 2006. Посетен на 24 октомври 2007.
  13. Chapter 5: „Industrial repression“ and Operation Condor in Latin America. // State Violence and Genocide in Latin America: The Cold War Years (Critical Terrorism Studies). Routledge, 2011. ISBN 978-0415664578. с. 108.
  14. McSherry, Patrice. Predatory States: Operation Condor and Covert War in Latin America. Lanham, Maryland, Rowman & Littlefield Publishers, 2005. ISBN 978-0742536876. с. 78.
  15. Greg Grandin (2011). The Last Colonial Massacre: Latin America in the Cold War. University of Chicago Press. p. 75. ISBN 9780226306902.