Операция Копаоник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Операция Копаоник
Втора световна война
Информация
Период октомври 1942
Място Расинско, Източна Сърбия
Резултат категорична победа за силите на Оста
Воюващи страни
Flag of the German Reich (1935–1945).svg Германия
Flag of Bulgaria.svg Царство България
Chetniks Flag.svg Сръбски четници
Командири
Flag of the Schutzstaffel.svgХайнрих Химлер
7th SS Division Logo.svgАртур Флепс
Чедомир Пантович
Сили
20 000 1 500
Жертви и загуби
малки 700

Копаонишката операция, или операция „Копаоник“ (на сръбски: Операција Копаоник), е кодовото наименование на оперативно-тактическа операция в хода на Втората световна война, осъществена от Вермахта и Българската армия срещу сръбските четници в Расинско (в района на планините Копаоник, Гоч и Ястребац).

Цел[редактиране | редактиране на кода]

Целта на военната офанзива, осъществена през октомври 1942 година, е унищожаване на диверсионните четнически формирования в района, които застрашават сигурността на рудник Трепча, доставящ олово и цинк за германската военна промишленост.

Офанзивата започва с намерение да се унищожи четническият Расински корпус под командването на майор Драгутин Кесерович, чийто щаб се намира в село Крива река. Силите на Оста бързо овладяват територията, намираща се под контрола на четниците, но те с цената на много жертви успяват да разкъсат обръча и да се измъкнат към Западна Сърбия. Операцията е „прощъпулник“ за 7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“, която тепърва ще трупа боен опит и ще се утвърждава в бъдещите офанзиви срещу Титовите партизани.

Развой[редактиране | редактиране на кода]

Началото на операцията се слага на 12 октомври 1942 година. Четническите сили са обхванати в плътен обръч от 4 страни – от север от Желин и Кавал, от запад от Баня, от юг от връх Губел в Копаоник, от изток от Брус. Единствено източният отряд на силите на Оста има ненастъпателна задача, а трябва да заусти изхода за отстъпление на четниците в източна посока.

С оглед важността на операцията специално за целта пристига с полет от Берлин в Кралево на 15 октомври Хайнрих Химлер. След нейния успешен завършек Химлер отпътува обратно за Берлин на 18 октомври, след като изказва служебна благодарност на военнослужещите, участвали в операцията.

Четническият командир Драгутин Кесерович успява да се измъкне от плен благодарение на подадена до него изпреварваща разузнавателна информация.

Аналогия[редактиране | редактиране на кода]

Предвид пребивавалите сръбски чети на Коста Войнович и Коста Пекянец в планинския район през Първата световна война през Втората световна командването на силите на Оста не допуска до края ѝ подобни вражески действия, които да застрашат Моравско-Вардарския транспортно-комуникационен коридор.

Военни части[редактиране | редактиране на кода]

В операцията редом, със 7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“, вземат участие спомагателни части от българската 9-та пехотна дивизия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Операција Копаоник“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.