Описание битът на македонските българе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Описание битът на македонските българе“
„Описание быта Болгар, населяющих Македонию“
корица на първото издание
корица на първото издание
Автор Стефан Веркович
Първо издание 1868 г.
Москва, Руска империя
Издателство Университетска типография (Катков и Ко)
Оригинален език руски
Жанр етнографски
Следваща Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
„Описание битът на македонските българе“ в Общомедия

„Описание битът на македонските българе“ е книга на Стефан Веркович, излязла на руски език в 1868 година в Москва под заглавието „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“.[1] Книгата съдържа етнографски данни и описания на бита на македонските племена от Долна и Горна Македония. В нея преобладават описания на обичаи – предимно сватбени, семейни и календарни, сведения за стопанския живот и за диалектите.[2] Книгата е ценна с етнографските си описание и наблюдения на живота на македонските българи, макар и да съдържа „наивни и произволни търкувания на материалите“.[3]

Език и издания[редактиране | редактиране на кода]

Корица на българското издание „Описание битът на македонските българе“

Оригиналният език, на който Веркович написва книгата, е български – мървашкото наречие, което Веркович знае от дългия си престой в Сяр, и което той смята за най-старинно и най-близко до старобългарския език. Книгата е изпратена в Русия на професор Нил Попов. Преведена е на руски език от Райко Жинзифов и отпечатана в „Московския Университетския Известия“, №3, 1868 г.[3]

Книгата е преведена обратно на български език от Георги Н. Клушский и издадена в Кюстендил, България, в 1884 година под заглавие „Описание битът на македонските българе“.[4]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

В труда си Веркович описва бита на „колената“ и „родовете“ в Македония, която е област „населена народом говорящим на самом чистом болгарском языке“[3] и се опитва да определи общите и специфичните черти в бита и културата на местните етнографски групи на македонските българи.[5] В Горна Македония според него основните колуна са мияци, полянци, копановци, бързаци и пиянци, а в Долна Македония - бандовци, поливаковци, дорзилци, сераковци и марваци. Веркович прави отделни етнографски очерци за техния брой, социални отношения, семейни и календарни празници, обичаи, носии, поминък, психологически особености, антропология и говор. Прави също така и съпоставки между тях като посочва близости и разлики на базата на различни характеристики. Пълни и ценни са описанията на мияшката и поливаковската сватба, които са описани детайлно като хронология и обредност.[5]

Книгата също така предлага и много произволни етимологични тълкувания, свързани с названията на различните групи. Така например Веркович твърди, че името мияци произлиза от ми якци, тоест ние сме яки и затова мияците се смятали за аристократи, потомци на българските боляри. Поливаковците по предание пък имали за свой праотец първороден син на бог Пий.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Московския Университетския Известия. №3 Москва, 1868, с. 216 - 259.
  2. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта: Јужномакедонски народни приказни, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски. Скопjе, Македонска книга, 1985. с. 29 -30.
  3. а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 130.
  4. Описание битътъ на македонскитѣ българе от С. И. Верковича. Преведе от русски Георги Н. Клушский. Кюстендилъ, Издава книжарницата на В. Д. Поборникъ, 1884.
  5. а б в Тодоров, Делчо. Българската етнография през Възраждането. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 131.
     Портал „Македония“         Портал „Македония