Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

В края на 1964 – началото на 1965 г. е подготвян държавен преврат в България, насочен срещу ръководството на Народна република България и на водещата управляваща Българската комунистическа партия чрез сваляне от властта на нейния най-висш лидер Тодор Живков и промени в политиката.

През октомври 1964 г. в София е създадена групата на Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев, към която се присъединява ген. Цвятко Анев. Има сведения, че армейски генерал Петър Панчевски – бивш министър на народната отбрана (1950 – 1958) и посланик в КНР (1958 – 1962), е подбудителят на опита за покушение и преврат от страна на Горуня, когато Тодор Живков е на посещение във Враца[1].

Иван Тодоров-Горуня е бивш политкомисар на Партизанския отряд „Гаврил Генов“ и член на ЦК на БКП. Цоло Кръстев е бивш командир на същия отряд и началник на отдел в Министерството на външните работи. Ген. Цвятко Анев по същото време е комендант на Софийския гарнизон.

Групата се опитва да използва смяната на съветския диктатор Никита Хрушчов, за да отстрани Тодор Живков. Такива намерения имат и други функционери, като началника на Военния отдел на ЦК на БКП Иван Бъчваров, който през декември 1964 година без успех предлага за гласуване на пленум на ЦК отстраняването на Т. Живков[2].

Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от Българската народна армия. Започват тайна агитационна дейност във войската и привличат съмишленици.

На 8 април 1965 ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива (според официалната версия) в дома си. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. От 8 до 26 април са задържани още 14 души. Военният съд осъжда 9 души. Сред тях е полковник Иван Велчев, който получава 15 години затвор, ген. Мичо Ерменов – с 10 год/ затвор, ген. Цвятко Анев, ген. Любен Динов и Цоло Кръстев – по 8 год. затвор[3]. Освен това 192 души получават различни партийни и административни наказания. Във Врачанско откъдето са заговорниците, са изключени 189 членове на партията. Отделно са уволнени 250 души от армията, а 19 старши офицери от армията и 3-ма от милицията са разжалвани. Сред уволнените са генерал Съби Стефанов (началник на софийското управление на МВР), началникът на политическия отдел на танковата бригада подполковник Йордан Воденичарски и други[4].

Някои считат, че след разкриването на заговора „Държавна сигурност“ и Т. Живков приписват на групата на Горуня идеологически мотиви и прокитайски настроения. По този начин се опитват да представят действията на режима като демонстрация на лоялност към Съветския съюз[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]