Опит за преврат срещу Тодор Живков (1965)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

В края на 1964 – началото на 1965 г. е подготвян държавен преврат в България, насочен срещу ръководството на Народна република България и на водещата управляваща Българската комунистическа партия чрез сваляне от властта на нейния най-висш лидер Тодор Живков и промени в политиката.

През октомври 1964 г. в София е създадена групата на Иван Тодоров-Горуня и Цоло Кръстев, към която се присъединява ген. Цвятко Анев.

Иван Тодоров-Горуня е бивш политкомисар на Партизанския отряд „Гаврил Генов“ и член на ЦК на БКП. Цоло Кръстев е бивш командир на същия отряд и началник на отдел в Министерството на външните работи. Ген. Цвятко Анев по същото време е комендант на Софийския гарнизон.

Групата се опитва да използва смяната на съветския диктатор Никита Хрушчов, за да отстрани Тодор Живков. Такива намерения имат и други функционери, като началника на Военния отдел на ЦК на БКП Иван Бъчваров, който през декември 1964 година без успех предлага за гласуване на пленум на ЦК отстраняването на диктатора.[1]

Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от Българската народна армия. Започват тайна агитационна дейност във войската и привличат съмишленици.

На 8 април 1965 ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива (според официалната версия) в дома си. На 12 април са арестувани и другите участници в тяхната група. От 8 до 26 април са задържани още 14 души. Военният съд осъжда 9 души. Сред тях е полковник Иван Велчев, който получава 15 години затвор, ген. Мичо Ерменов 10 години затвор, ген Цвятко Анев, ген. Любен Динов и Цоло Кръстев по 8 години[2].. Освен това 192 души получават различни партийни и административни наказания. Във Врачанско откъдето са заговорниците са изключени 189 човека от партията. Отделно са уволнени 250 души от армията, 19 старши офицери от армията и 3-ма от милицията са разжалвани, а сред уволнените е генерал Съби Стефанов, началник на софийско управление на МВР, началника на политическия отдел на танковата бригада подполковник Йордан Воденичарски и други[3].

След разкриването на заговора Държавна сигурност и Живков приписват на групата на Горуня идеологически мотиви и прокитайски настроения. По този начин те се опитват да представят действията на режима като демонстрация на лоялност към Съветския съюз.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]