Оправдание на доброто (Соловьов)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Оправдание на доброто. Философия на нравствеността“ (на руски: Оправдание добра. Нравственная философия) е основното философско произведение на руският философ Владимир Соловьов. Писано е от 1894 до 1897 г., като е публикувано в различни руски вестници и списания. Като цялостна, самостоятелна книга излиза през 1897 г. в Санкт Петербург. През 1899 г. излиза второ издание на съчинението.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Част първа. Доброто в човешката природа. Разглежда се основната нравствено-философска триада във философията на Соловьов: чувството за срам, жалостта и благоговението. Освен нея се разглеждат аскетизма, алтруизма, религиозното начало, добродетелите, хедонизма, евдемонизма и утилитаризма.

Част втора. Доброто от Бога. Изследват се нравствените основи, началото на нравствеността и действителното отношение на човека към битието и историята.

Част трета. Доброто през историята на човечеството. Обсъждат се въпросите около личността, рода и обществото, развитието на нравственото съзнание, националният въпрос, престъпността и правото, икономиката и смисълът на войната. В заключението се разсъждава за нравственият смисъл на живота.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]