Опълченско поборническо дружество „Шипка“

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Опълченско поборническо дружество „Шипка“ е благотворителна организация на поборниците и опълченците, съществувала в периода 1897 – 1947 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Опълченците от 1885 г. в Стара Загора със Самарското знаме, 1922.
Нешо Брайков, Павел Брайков, Рашко Цоков (с бомбето) и други опълченци от Хасково пред Мавзолея на загиналите през Априлското въстание. Копривщица 1928

Дружество „Шипка“ e създадено през 1897 г. Включва централно дружество със седалище в София и клонове в множество населени места в княжеството като с. Бяла черква, Габрово, Горна Оряховица, Кюстендил, Оряхово, Плевен, ПловдивРусе, Силистра, Стара Загора, Търново, Хасково, Шумен и др. Набира средства за подпомагане на членовете си и организира чествания на годишнини от боевете на връх Шипка[1].

През 1898 г. излиза първият брой на органа на Централното опълченско поборническо дружество – вестник „Юнак“, като решението за издаването му е взето на първия конгрес на дружеството през 1897 година[2].

През 1906 г. е плануван Поборнико-опълченски конгрес в София, на който всички градски поборнико-опълченски дружества в княжеството да постигнат окончателно решение спрямо непълнотата на закона за пенсиите на ратниците за свобода, гласуван през 1905 год.[3]

На 7 август 1921 г. на събрание на Централното дружество се взема решение да бъде създаден Комитет за въздигане паметник на възраждането и освобождението на българския народ под покровителството на Н.В. цар Борис III, като в резултат на дейността на комитета на 24 август 1922 г. е положен основният камък на Паметника на свободата[4].

Дружеството престава да съществува през 1947 година. На 27 август същата година в салона на Военния клуб в София е проведено прощално тържество, след което грижата за останалите живи опълченци се поема от Министерството на войната[1].

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

Председатели на централното дружество в София
име дати забележки
1. Лазар Стоянов от 1897
Тодор Киров след 1907
Григорий Найденов неизв.
проф. Харалампи Карастоянов неизв. председател през 1928 г.[5]
ген. Андрей Блъсков неизв.
ген. Данаил Николаев (1935 – 1937) почетен председател
Кръстьо Попов през 1947

Бележки[редактиране | редактиране на кода]