Оракул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Оракулът, при древните народи, е място, предмет или свещено същество, чрез което говори божество. Понякога се употребява и за самото пророчество. Етимологията на тази дума не е достатъчно изяснена – извежда се или от латинското oro – „говоря, моля се“, или от старогръцкото oραo – „виждам, видение“. Обикновено редом с оракулите присъстват техните прорицатели или тълкуватели – т.е. хора, които превеждат божествената воля на човешки език. Често тези хора също носят прозвището оракули и живеят при светилищата.

Работата на оракулите се отнася главно до предсказването на бъдещето. Поклонникът задава конкретен въпрос, на който получава отговор, понякога доста двусмислен, предаден от прорицателя и обяснен от тълкувателите. Въпроси задавали отделни хора или цели полиси. Светилища с оракули имало много, но не всички се ползвали с еднакво уважение и признание. Повечето са посещавани от местни хора, например в Патрас се допитвали за болести[1]. Други оракули били по-известни и авторитетни: тези в Делфи, Додона, на Амфиарай и др.[2] Един от най-известните, привличащ поклонници от далечни земи, е Делфийският оракул при храма на Аполон в Делфи.

В древния свят оракулите играят съществена роля в религиозния, обществения и личния живот не само в Средиземноморието, но също в Китай, Индия, Персия, Древния Египет, където носят други наименования. В специализираната литература понятието се използва и по двата начина – и като тясно свързано с гръко-римската античност, и в по-широкото, обхващащо аналогиите в останалата част на света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 7, 21, 12.
  2. Шаму, Франсоа. Гръцката цивилизация през архаичната и класическата епоха. София, „Български художник“, 1979. с. 209.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]