Оранжериен дворец (Потсдам)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Оранжериен дворец
Orangerieschloss
Оранжериен дворец, 2019 г.
Оранжериен дворец, 2019 г.
Карта
Местоположение в Потсдам, Brandenburger Vorstadt
Информация
Страна Германия
МестоположениеПотсдам
Стилренесанс
АрхитектФридрих Август Щюлер
Лудвиг Фердинанд Хесен
ОснователФридрих Вилхелм IV
Строителство1851 – 1864
Оранжериен дворец в Общомедия

Оранжерийният дворец (на немски: Orangerieschloss), наричан още Новата оранжерия, е музеен дворец в Потсдам, Германия.

Построен е в периода 1851 – 1864 г. по заръка на Фридрих Вилхелм IV в неговия резидентен град Потсдам на възвишението Борнщед, в северния край на парка Сансуси. На база собствените архитектурни скици на краля, архитектите Фридрих Август Щюлер и Лудвиг Фердинанд Хесе създават проекти за сграда в стила на италианския Ренесанс. В двореца се помещават зала с картини, копия на произведения на ренесансовия художник Рафаело, някогашните апартаменти за гости и апартаменти на прислужници, някои от които са отворени за посещения с музейни цели, както и зали за презимуване на екзотичните растения от парка Сансуси. Оранжерийният дворец се управлява от държавната „Фондация Пруски дворци и градини Берлин-Бранденбург“ и от 1990 г. е част от световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prussian Palaces and Gardens Foundation of Berlin-Brandenburg. ORANGERIESCHLOSS // Посетен на 11.04.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Orangerieschloss (Potsdam) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​