Оран (град)
Тази статия е за града в Алжир. За града в Аржентина вижте Сан Рамон де ла Нуева Оран.
Оран وهران | |
---|---|
![]() | |
Страна | ![]() |
Област | Оран |
Площ | 64 km² |
Надм. височина | 101 m |
Население | 609 940 души (2008) 9530 души/km² |
Агломерация | 803 329 души |
Основаване | 903 |
Пощенски код | 31000 |
Официален сайт | www.oran-dz.com |
Оран в Общомедия |
Оран (на арабски: وهران) е град и община в Северозападен Алжир, административен център на област Оран.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на брега на Средиземно море. Населението в градската му агломерация е 803 329 жители – 2-ри по население след столицата, а в общината живеят 609 940 души.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Основан е през 10 век от андалуски търговци маври, но през 1509 г. е превзет от испанците. Остава тяхно владение до 1708 г., когато пада под османско владичество. През 1732 г. испанците отново отвоюват територията след военната експедиция на граф Монтемар. Пиратите, контролиращи целия регион, и нежеланието на местното население да търгува с европейци обаче скоро превръщат града в нежелан за испанците, и през 1791 г. крал Карлос IV го продава на турците.
Турското управление продължава до 1831 г., когато започва френската колонизация на града.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Пристанището му е голям пункт за износ на плодове, зеленчуци и вино. Характерен износен продукт е висококачествена хартия, изработена от тревата алфа (или еспарто).[2]
Родени в Оран[редактиране | редактиране на кода]
- Рашид Таха – музикант (р. 1958)
- Халед – музикант (р. 1960)
- Ив Сен Лоран – дизайнер (01.08.1936 – 01.06.2008)
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
В град Оран се развива действието от романа на Албер Камю „Чумата“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wilaya d'Oran: répartition de la population résidente des ménages ordinaires et collectifs, selon la commune de résidence et la dispersion – официални данни от преброяването от 14.04.2008
- ↑ Дойков, Васил, А. Дерменджиев. 1999. Стопанска география на континентите. Парнас, Русе, стр. 181