Орацио Фарнезе (генерал)
| Орацио Фарнезе | |
| принц на Парма и Пиаченца и генерал | |
_-_right_absidial_chapel_-_Monument_to_Orazio_Farnese.jpg) Паметник на генерал Орацио Фарнезе | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Одоардо I Фарнезе |
| Орацио Фарнезе в Общомедия | |
Орацио Фарнезе (на италиански: Orazio Farnese; * 24 януари 1636, Пиаченца, † 2 ноември 1656, Закинтос) от фамилията Фарнезе, е принц на Парма и Пиаченца и генерал на венецианските рицари.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият син на Одоардо I Фарнезе (1612 – 1646), херцог на Парма и Пиаченца, и Маргарита де Медичи (1612 – 1679), втората дъщеря на велик херцог Козимо II де Медичи и Мария Магдалена Австрийска.[1] Правнук е на херцог Алесандро Фарнезе (1545 – 1592). По-големите му братя са херцог Ранучо II (1630 – 1694) и генерал Алесандро Фарнезе (1635 – 1689). Орацио не се жени.
Като генерал той се отличава в 6. Венецианско-турска война (1645 – 1669) в боевете за Крит. Участва в битката при Дарданелите от 1656 г. Орацио финансира сам подчинените си войски. Той умира на 2 ноември 1656 г., когато корабът му потъва пред йонийския остров Закинтос.
След смъртта му съветът на Венеция му построява богат гроб в капела на църквата Chiesa dei Gesuiti (днес Санта Мария дел Розарио). Гробът е планиран от Балдасаре Лонгена.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Adalbert Müller: Venedig’s Kunstschätze und historische Erinnerungen. Ein Wegweiser in der Stadt und auf den benachbarten Inseln. H. F. Münster, Venedig u. a. 1857, S. 204.
- Douglas Lewis: Three State Tombs by Longhena. In: The Burlington Magazine. Bd. 142, No. 1173, December 2000, S. 763 – 769, Abstarkt