Органа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Органа
владетел на Патрия Оногурия
Управление 617 – 630 г.
Наследил Худбард
Наследник Кубрат
Лични данни
Починал
631 г.
Други титли Бат
Семейство
Династия Дуло или Ерми
Баща Тубджак

Органа е бил владетел на утигурите от 617 – 629 до 630 г. Органа бил вуйчо на хан Кубрат.

Някои изследователи отъждествяват Органа с известния от „Именника на българските ханове“ наместник Гостун,[1][2] докато други отхвърлят такава връзка и смятат Органа за местен владетел, управлявал преди Гостун.[3] Лев Гумильов, както и някои български изследователи, отъждествяват Органа със западнотюркския хаган Кюлюг Сибир.[4][5][6]

Бат Органа е силна историческа личност, описана в много летописи. Съществуват писмени сведения от китайски, тюркски, арменски, персийски и византийски източници.

Произход на Бат Органа[редактиране | редактиране на кода]

Органа произхожда от знатните тюркски родове, вероятно от двата знатни рода Ашина и Ерми, и е син на Тубджак. Неговата сестра е майка на хан Кубрат от рода Дуло.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Бат Органа и Оногурия[редактиране | редактиране на кода]

През 610 г. Органа застава начело на прабългарското племе утигури, което по онова време било зависимо. През 617 г. с умелата си политика, която се колебаела между Аварския хаганат и Западнотюркския хаганат, той успява да обедини утигурите с друго голямо прабългарско племе кутригури, което било зависимо от аварите. Бат Органа не само успял по безкръвен начин да обедини двете най-големи прабългарски племена, но е и поддържал много добри отношения с Аварския хаганат и Източната Римска Империя. Не се знае точно коя година Бат Органа е получил титлата патриций от византийския император, но има неопровержими сведения за това (пръстенът от Малая Перешчепина). Също така се предполага, че самият Бат Органа е приел християнството от ромеите. Органа е регент на Кубрат, докато той е още дете и по-късно, когато Кубрат пребивава в Константинопол. През 619 г. Бат Органа отива в Константинопол и сключва съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат вдигат въстание против Аварският хаганат и година по-късно (629 г.) си спечелват независимостта от аварите, но все още били зависими от Западнотюркския хаганат. Това се променя през 632 г., когато Оногурия се отделя и от Западнотюркски хаганат, като владетел остава хан Кубрат.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Бат Органа и Западнотюрсксият Каганат[редактиране | редактиране на кода]

Гражданска война в Западно Тюркски Каганат

През 630 г. в Западнотюркски хаганат настъпва гражданска война между двата най-влиятелни рода Ашина и Дуло.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84 – 88.
  2. Димитров, Х.. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“. // Преслав 4. 1993. с. 244 – 245.
  3. Артамонов, М. И.. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  4. Лев Гумильов, Н.. Древние тюрки. 1967. с. 115, 160, 202 – 203, 210, 343.
  5. Рябухин, Б. Волжский царь. // Литера М. 22. 2013.
  6. Попов, Б.И. Кто мы? Том 1 От Ивана до Тянь-Вана. // Самиздат 22. 2012. с. Ханы Болгарии.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Худбард регент на уногундурите (617 – 630) Кубрат