Органа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Органа
Владетел на Патрия Оногурия
Лични данни
Управление 617-630 г.
Други титли Бат
Починал
631 г.
Наследник Кубрат
Семейство
Династия Ерми

Органа (известен още като Орхана или Юрган) бил владетел на утигурите от 617-629 до 630 г. Органа бил чичо на хан Кубрат.

Някои изследователи отъждествяват Органа с известния от „Именника на българските ханове“ наместник Гостун,[1][2] докато други отхвърлят такава връзка и смятат Органа за местен владетел, управлявал преди Гостун.[3] Лев Гумильов, както и някои български изследователи, отъждествяват Органа със западнотюркския хаган Кюлюг Сибир.[4] [5] [6][7]

Бат Органа е силна историческа личност, описана в много летописи. Съществуват писмени сведения от китайски, тюркски, арменски, персийски и византийски източници.

Произход на Бат Органа[редактиране | редактиране на кода]

Органа произхожда от знатните тюркски родове, вероятно от двата знатни рода Ашина и Ерми, и е син на Тубджак. Неговата сестра е майка на хан Кубрат от рода Дуло.

Бат Органа и Оногурия[редактиране | редактиране на кода]

През 610 г. Органа застава начело на прабългарското племе утигури, което по онова време било зависимо. През 617 г. с умелата си политика, която се колебаела между Аварския хаганат и Западнотюркския хаганат, той успява да обедини утигурите с друго голямо прабългарско племе кутригури, което пък било зависимо от аварите. Бат Органа не само успял по безкръвен начин да обедини двете най-големи български племена, но е и поддържал много добри отношения с Аварският хаганат и Византийската империя. Не се знае точно коя година Бат Органа е получил титлата патриций от византийския император, но има неопровержими сведения за това (пръстенът от Малая Перешчепина). Също така се предполага, че самият Бат Органа е приел християнството от византийците. Органа е регент на Кубрат, докато той е още дете и по-късно, когато Кубрат пребивава във Византия. През 619 г. Бат Органа отива в Константинопол и сключва съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат вдигат въстание против Аварският хаганат и година по-късно (629 г.) си спечелват независимостта от аварите, но все още били зависими от Западнотюркския хаганат. Това се променя през 632 г., когато Оногурия се отделя и от Западнотюркски хаганат, като владетел остава хан Кубрат.

Бат Органа и Западнотюрсксият Каганат[редактиране | редактиране на кода]

Гражданска война в Западно Тюркски Каганат

През 630 г. в Западнотюркски хаганат настъпва гражданска война между двата най-влиятелни рода Ашина и Дуло.

Органа, подкрепян от рода Дуло и Ерми, вдигнал бунт и заедно със своите съюзници разбива хазарите и нушибийците; нахлува в Джунгария и завзема властта в Западнотюркски хаганат, след като хаганът Тон-ябгу, чичо на Органа от рода Ашина, е убит. Само няколко месеца по-късно Съ-ябгу от най-влиятелният род Ашина въстава срещу него. Органа разчита на българо-хунските и тюркските племена савири, огузи и племенния съюз Дулу, а Ашините начело със Съ-ябгу на хазарите, кипчаките и печенегите. В разразилата се гражданска война ашините получили помощ и от китайците (сведения от китайски летописи). Органа се опитал да влезе в съюз с империя Тан (Китай), като се ожени за дъщерята на император Ли Шимин, но императорът отказва.

Смъртта на Бат Органа[редактиране | редактиране на кода]

След като не успява да влезе в съюз с Тан и след няколко поражения Органа побягва към Алтай, където се намирали неговите съюзници от племенния съюз Дулу. Но Съ-ябгу и неговите съюзници разбират за намеренията на Органа, устройват капан и го убиват.

Бат Органа в Историята[редактиране | редактиране на кода]

Органа остава в българската история като владетелят, обединил част от прабългарските племена и помогнал за образуването на Стара Велика България. В световната история той е познат като владетел на Западнотюркски хаганат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
  2. Димитров, Х.. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“. // Преслав 4. 1993. с. 244-245.
  3. Артамонов, М. И.. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  4. Лев Гумильов, Н.. Древние тюрки. // {{{journal}}}. 1967. с. 115, 160, 202-203, 210, 343.
  5. Рябухин, Б. Волжский царь. // Литера М. 22. 2013.
  6. Попов, Б.И. Кто мы? Том 1 От Ивана до Тянь-Вана. // Самиздат 22. 2012. с. Ханы Болгарии.
  7. Ж. Войников-1-1. Известни имена от прабългарски произход от епохата на първата българска държава..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Худбард регент на уногундурите (617 – 630) Кубрат