Органа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Органа
Владетел на Патрия Оногурия
Лични данни
Управление 617-630 г.
Други титли Бат
Починал
631 г.
Предшественик Худбард
Наследник Кубрат
Семейство
Династия Дуло или Ерми
Баща Тубджак

Органа (известен още като Орхана или Юрган) бил владетел на утигурите от 617-629 до 630 г. Органа бил вуйчо на хан Кубрат.

Някои изследователи отъждествяват Органа с известния от „Именника на българските ханове“ наместник Гостун,[1][2] докато други отхвърлят такава връзка и смятат Органа за местен владетел, управлявал преди Гостун.[3] Лев Гумильов, както и някои български изследователи, отъждествяват Органа със западнотюркския хаган Кюлюг Сибир.[4] [5] [6][7]

Бат Органа е силна историческа личност, описана в много летописи. Съществуват писмени сведения от китайски, тюркски, арменски, персийски и византийски източници.

Произход на Бат Органа[редактиране | редактиране на кода]

Органа произхожда от знатните тюркски родове, вероятно от двата знатни рода Ашина и Ерми, и е син на Тубджак. Неговата сестра е майка на хан Кубрат от рода Дуло.

Бат Органа и Оногурия[редактиране | редактиране на кода]

През 610 г. Органа застава начело на прабългарското племе утигури, което по онова време било зависимо. През 617 г. с умелата си политика, която се колебаела между Аварския хаганат и Западнотюркския хаганат, той успява да обедини утигурите с друго голямо прабългарско племе кутригури, което пък било зависимо от аварите. Бат Органа не само успял по безкръвен начин да обедини двете най-големи български племена, но е и поддържал много добри отношения с Аварският хаганат и Византийската империя. Не се знае точно коя година Бат Органа е получил титлата патриций от византийския император, но има неопровержими сведения за това (пръстенът от Малая Перешчепина). Също така се предполага, че самият Бат Органа е приел християнството от византийците. Органа е регент на Кубрат, докато той е още дете и по-късно, когато Кубрат пребивава във Византия. През 619 г. Бат Органа отива в Константинопол и сключва съюз с Византия. През 628 г. Органа и племенникът му Кубрат вдигат въстание против Аварският хаганат и година по-късно (629 г.) си спечелват независимостта от аварите, но все още били зависими от Западнотюркския хаганат. Това се променя през 632 г., когато Оногурия се отделя и от Западнотюркски хаганат, като владетел остава хан Кубрат.

Бат Органа и Западнотюрсксият Каганат[редактиране | редактиране на кода]

Гражданска война в Западно Тюркски Каганат

През 630 г. в Западнотюркски хаганат настъпва гражданска война между двата най-влиятелни рода Ашина и Дуло.

Органа, подкрепян от рода Дуло и Ерми, вдигнал бунт и заедно със своите съюзници разбива хазарите и нушибийците; нахлува в Джунгария и завзема властта в Западнотюркски хаганат, след като хаганът Тон-ябгу, чичо на Органа от рода Ашина, е убит. Само няколко месеца по-късно Съ-ябгу от най-влиятелният род Ашина въстава срещу него. Органа разчита на българо-хунските и тюркските племена савири, огузи и племенния съюз Дулу, а Ашините начело със Съ-ябгу на хазарите, кипчаките и печенегите. В разразилата се гражданска война ашините получили помощ и от китайците (сведения от китайски летописи). Органа се опитал да влезе в съюз с империя Тан (Китай), като се ожени за дъщерята на император Ли Шимин, но императорът отказва.

Смъртта на Бат Органа[редактиране | редактиране на кода]

След като не успява да влезе в съюз с Тан и след няколко поражения Органа побягва към Алтай, където се намирали неговите съюзници от племенния съюз Дулу. Но Съ-ябгу и неговите съюзници разбират за намеренията на Органа, устройват капан и го убиват.

Бат Органа в Историята[редактиране | редактиране на кода]

Органа остава в българската история като владетелят, обединил част от прабългарските племена и помогнал за образуването на Стара Велика България. В световната история той е познат като владетел на Западнотюркски хаганат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски, Васил. История на Българската държава през Средните векове, т.1, ч.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1994, [1918]. ISBN 954-430-298-0. с. 84-88.
  2. Димитров, Х.. Историческата действителност в „Именника на българските ханове“. // Преслав 4. 1993. с. 244-245.
  3. Артамонов, М. И.. История хазар. Ленинград, 1962. с. 161, 164.
  4. Лев Гумильов, Н.. Древние тюрки. // {{{journal}}}. 1967. с. 115, 160, 202-203, 210, 343.
  5. Рябухин, Б. Волжский царь. // Литера М. 22. 2013.
  6. Попов, Б.И. Кто мы? Том 1 От Ивана до Тянь-Вана. // Самиздат 22. 2012. с. Ханы Болгарии.
  7. Ж. Войников-1-1. Известни имена от прабългарски произход от епохата на първата българска държава..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Худбард регент на уногундурите (617 – 630) Кубрат