Орган (анатомия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


се нарича комплексът от тъкани и специализирани клетки изграждащи морфологично обособено структурно цяло за изпълняване на определени функции. Обикновено един или повече типа специализирани тъкани изграждат основната функционална единица [бел. 1], която се нарича паренхима, а асоциираните структурни тъкани, групово се наричат строма. Според структурната организация на клетките и тъканите органите биват плътни, като кожата, панкреасът, черният дроб и мозъкът или кухи, като стомахът, сърцето, тънкото или дебелото черво, пикочният мехур и други. [1]

Паренхима и строма[редактиране | edit source]

На тази илюстрация паренхимата на сърцето изгражда лявата и дясната камери с предсърдията обозначени с 6, 7, 8 и 9, но в действителност тези цифри показват пространствата обособени от миокарда (в тъмно розово).

Паренхимата е основната работна част на един орган, която отговаря за фунционалната продукция на този орган; например паренхимата на панкреаса е отговорна за производството на инсулин, паренхимата на мозъка - за обработка на информация, паренхимата на черния дроб - за метаболизма на хранителните вещества, лекарства и токсини, на сърцето - за кръвното налягане и други. Паренхимата на мозъка например, представлява обемът на бялото и сивото мозъчно вещество, докато кръвоносните съдове, краниалните нерви, синусите и вентрикулите са стромата. При сърцето, основната структура е изградена от миокардни клетки, а стромата се състои от нервни влакна, съединителна тъкан, кръвоносни съдове, кръв и други.

Апарати и системи от органи[редактиране | edit source]

Апарат[бел. 2] са структурно свързани органи с еднаква функция, които оперират синхронизирано:[2] например вестибуларен апарат, говорен апарат, двигателен апарат и други. От друга страна, органи които могат да оперират привидно поотделно, но са със взаимосвързани функции, изграждат системи [бел. 3]. Съвкупността от кръвоносните съдове и сърцето представлява сърдечно-съдовата система; устата, хранопроводът, стомахът, червата и други изграждат храносмилателната система; най-общо мозъкът и нервните влакна - нервна система и т.н. Съвкупността на всички клетки, тъкани, органи и системи от органи, подчинени на жизнените функции на едно живо същество, се нарича организъм. Човешкият организъм притежава няколко органови системи:

  1. Дихателна система
  2. Ендокринна система
  3. Имунна система
  4. Костна система
  5. Лимфна система
  6. Мускулна система
  7. Нервна система
  8. Отделителна система
  9. Покривна система
  10. Полова система
  11. Сърдечно-съдова система
  12. Храносмилателна система

Относителни размери[редактиране | edit source]

Шивашкият мускул (в червено) минава диагонално от горния външен ъгъл на бедрото до вътрешната част на коляното
  • Най-дългият мускул е шивашкият мускул (сарториус) - погледнат отпред минава диагонално от горния външен ъгъл на свивката на бедрото до вътрешната част на коляното[8].
  • Най-дългият нерв е седалищният (ишиатиков нерв; Lat.: n. ischiadicus), причина за често срещаното заболяване след средна възраст - ишияс.
  • Условно "най-силният" човешки мускул е големият дъвкателен мускул (масетер; Lat.: m. masseter) - събиращ двете челюсти. Регистрирана е захапка от 4  335 N продължила 2 секунди и записана в рекордите на Гинес[9]. Тази убийствена захапка е изключение и се равнява на около шест пъти нормалната човешка захапка (около 90 N)[10] Ако обаче се разгледа обема на работата, извършена от сърцето в цялото продължение на живота, или размера на очнодвигателните мускули, както и мощността на матката по време на раждане, трофеят на победител може да бъде оспорван.
  • Най-малкият човешки орган е епифизата, която расте само през първите две години на живота, а след това запазва стабилен размера си до пубертета.[11][12] След пубертета, епифизата бавно нараства по размери и тегло, предимно благодарение на калцификации, т.е. обемът на функционалната паренхима намалява за сметка на цялостното уголемяване на органа.[13]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dictionary.com > hollow organ Citing: Merriam-Webster's Medical Dictionary, 2002
  2. Definición de órgano, aparato y sistema en Anatomía humana general, Juan Jiménez-Castellanos Ballesteros, Carlos Javier Catalina Herrera, Amparo Carmona Bono, 2002, Universidad de Sevilla, p.22
  3. Organs - Liver URL accessed 17 January 2007.
  4. Your Amazing Body URL accessed 17 January 2007.
  5. Anatomy and Physiology of the Human Knee Joint URL accessed 17 January 2007.
  6. Intro to Blood Vessels URL accessed January 17, 2007
  7. Re: What is the largest vein? URL accessed 17 January 2007.
  8. Muscle fiber and motor unit behavior in the longest human skeletal muscle URL accessed 17 January 2007.
  9. http://temples.com/node/4601
  10. http://zidbits.com/2011/02/what-is-the-strongest-muscle-in-your-body/
  11. Lack of pineal growth during childhood. Schmidt F, Penka B, Trauner M, Reinsperger L, Ranner G, Ebner F, Waldhauser F. J Clin Endocrinol Metab. 1995 Apr;80(4):1221–5.
  12. Development of the pineal gland: measurement with MR. Sumida M, Barkovich AJ, Newton TH. AJNR Am J Neuroradiol. 1996 Feb;17(2):233–6.
  13. Tapp E, Huxley M. The weight and degree of calcification of the pineal gland. J Pathol 1971;105:31–39

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бел.: "характеро-определяща, оперативна структура"
  2. Бел.: В българския език и практика двете понятия се смесват.
  3. Бел.: виж по-горе: двете понятия се използват взаимообменно.