Направо към съдържанието

Орден на Почетния легион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орден на Почетния легион
Ordre national de la Légion d'honneur
Информация
Държава Франция
Типорден
Избираемоствоенни и цивилни
Присъждан заотлично гражданско или военно поведение
Статусвръчва се
Статистика
Учредено19 май 1802 г.
Първо присъждан14 юли 1804 г.
Положение в стълбицата на отличията
По-високоняма
По-нискоОрден на освобождението
Уеб страницаlegiondhonneur.fr
Орден на Почетния легион в Общомедия

Орденът на Почетния легион (на френски: Ordre national de la Légion d'honneur) е френски национален орден (организация), учреден от Наполеон Бонапарт на 19 май 1802 г. по примера на рицарските ордени.

Съгласно кодекса на Почетния легион, тази почетна организация има статут и права на юридическо лице. Принадлежността към Ордена е висш знак за отличие, почит и официално признание за особени заслуги във Франция.

Приемането на членове на Ордена се осъществява за изключителни военни или граждански заслуги от президента на Френската република, който по длъжност е Велик магистър (grand maître) на Ордена.

Почетният легион е една от най-важните институции на френската държава и един от символите на френската република. С някои изключения, в Ордена не приемат членове посмъртно. По думите на генерал Шарл де Гол „...Почетният легион е общество на живия елит ...“

Звания на членовете на Ордена

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно член R6 от кодекса на Ордена, Почетният легион (организацията) се състои (в низходящ ред) от пет категории (степени) на членовете:

  • кавалери на големия кръст (grand’croix)
  • велики офицери (grands officiers)
  • командори (commandeurs)
  • офицери (officiers)
  • кавалери (chevaliers)

Кавалерите на големия кръст и великите офицери са висши членове на Ордена (dignitaires).

Българи, носители на Орден на Почетния легион

[редактиране | редактиране на кода]