Орджоникидзе (лек крайцер, 1950)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Орджоникидзе.
| „Орджоникидзе“ от 1963 г. KRI Irian (201) | |
 | |
| Флаг |  СССР Индонезия |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“ |
| Производител | Завод № 194[1] в Ленинград, СССР. |
| Служба | |
| Поръчан | 3 декември 1947 г. |
| Заложен | 19 октомври 1949 г. |
| Спуснат на вода | 17 септември 1950 г. |
| Влиза в строй | 18 август 1952 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран 1972 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 13 600 t (стандартна); 16 600 – 17 890 t (пълна) |
| Дължина | 210,0 m |
| Дължина по водолинията | 205,0 m |
| Ширина | 22,8 m |
| Газене | 7,3 m |
| Броня | пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 130 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68 |
| Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 32 възела (59,26 km/h) |
| Далечина на плаване | 9000 морски мили на 16 възела ход |
| Автономност | 30 дни |
| Екипаж | 1200 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | 2 РЛС „Залп“; 2 РЛС „Якорь“; 8 радиодалекомера „Штаг-Б“; РЛС „Заря“ |
| Хидроакустическа система (ХАС) | 2 сонара „НЕЛ-3“ |
| Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпаса „Курс-3“; 2 лага „Гаус-50“; автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2; радиопеленгатор РПН-47-01 и 4 магнитни компаса |
| Кръстен в чест на | Серго Орджоникидзе |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; |
| Зенитна артилерия | 6x2 100 mm; 16x2 37 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени); мини |
| „Орджоникидзе“ в Общомедия | |
Орджоникидзе e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“. В периода 1963 – 1972 г. влиза в състава на ВМС на Индонезия с името KRI Irian (201)[~ 1].
История на строителството[редактиране | редактиране на кода]
Заводски номер: 600.
- 3 декември 1947 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
- 19 октомври 1949 г. – заложен в КСЗ № 194 („А. Марти“, Ленинград).
- 17 септември 1950 г. – спуснат на вода.
- 18 август 1952 г. – въведен в строй.
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
- 31 август 1952 г. – влиза в състава на 4-ти флот.
- 10 – 14 юли 1954 г. – визит в Хелзинки.
- 18 – 27 април 1956 г. – визит в Портсмът. (Посещение в Англия на Н. С. Хручов и Н. А. Булганин, според една от версите, под винт на крайцера загива водолаз-диверсант, капитан 2-ри ранг Лайонел Креб).
- 1 – 8 август 1956 г. – визит в Копенхаген.
- 7 – 11 август 1958 г. – визит в Хелзинки.
- 24 декември 1955 г. – преведен в ДЧБФ (Двойно червенознаменен Балтийски флот).
- 14 февруари 1961 г. – преведен в ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот).
- 5 април 1962 г. – отплава от Севастопол за предаването му във ВМС на Индонезия.
- 5 август 1962 г. – пристига в град Сурабая.
- 24 януари 1963 г. – изключен от списъците на ВМФ.
- 29 януари 1963 г. – разформирован.
- 1963 г. – влиза в състава на ВМС на Индонезия под името „Ириан“.
- 1972 г. – разоръжен и продаден от индонезийското командване за скрап.
Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]
По време на визитата в Портсмът на главата на СССР Никита С. Хрушчов и Н. А. Булганин под крайцера се опитва да се гмурне група английски военни аквалангисти с цел да изследват дъното и винтовете. Един от тях, командер Лайонел Креб при това загива под винтовете. Материалите за този инцидент продължават да остават засекретени[2]. Според друга версия, Креб е убит по време на опита му да минира крайцера (тази версия обаче се оспорва)[3].
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Префиксът „KRI“ е от на индонезийски: Kapal Perang Republik Indonesia (Военен кораб на Република Индонезия).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ RussianShips.info
- ↑ BBC: Крабб нырнул под корабль Хрущева и не вернулся. – 19 апреля 2006
- ↑ Фальшивая „Барракуда“ // «Красная звезда», 27 септември 2008. Посетен на 31 януари 2013.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- SVERDLOV light cruisers (project 68bis) (1952 – 1955) ((en))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2017-04-13 в Wayback Machine. на сайте „Оружие и вооружение России и других стан мира“ ((ru))
- Легкие крейсера, проект 68бис/68бис-ЗИФ на сайте „Russian-Ships.Info“. ((ru))
- Крейсеры проекта 68-бис: „Свердлов“ против британского крейсера типа „Тайгер“ в ЖЖ Дмитрий Быков-Львов ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Орджоникидзе (лек крайцер, 1950)
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Орджоникидзе (крейсер, 1950)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |