Ордос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ордос
Nomad Theater Xiangshawan.jpg
Информация
Държави Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Площ 90 650
Надм. височина 2535 m (максимална)
Температура от -13 °C
Валежи < 250 мм
China edcp relief location map.jpg
39° с. ш. 108° и. д.
Местоположение в Китай

Ордос (на китайски: 鄂爾多斯沙漠; на пинин: È'ěrduōsī Shāmò) е обширно пустинно плато в Северен Китай.

Намира се в южната част на автономния регион Вътрешна Монголия[1], заемащо северозападната част на големия завой на река Хуанхъ. Площ около 90 650 km². На юг, в района на Великата китайска стена постепенно преминава в Льосовото плато.

Преобладаващите височини са от 1100 до 1500 m, а максималната е връх Синджаошан 2535 m, издигащ се в северозападната му част, в планинския масив Арбисо.

Пустинното плато е изградено предимно от юрски и кредни пясъци и малко аргилити. Повърхността му представлява редуване на слабо разчленени ридове, възвишения и депресии, заети от солени езера и солончаци, на места заблатени. Около половината от територията му е заета от незакрепени пясъци под формата на дюни и бархани, като основният пясъчен масив е на север в същинската пустиня Кузупчи.

Климатът е рязко континентален, умерен. Средната януарска температура е -10°С, средната юлска 23°С, а годишната сума на валежите варира от 100 – 150 mm на северозапад до 300 – 400 mm на югоизток.

Преобладават пустинните формации, представени от пелин, караган, астрагал. На югоизток, където е малко по-влажно са развити полупустинни и сухостепни ландшафти. Понижените части на релефа са заети от солончакови ливади и малки участъци с мезофилни храсти. Алкалните почви позволяват номадското развъждане на овце и кози. Има големи натриеви наноси, от които се добиват въглища, нефт и сода. Земята се обработва единствено в оазисите.[2]

Ордос, която в древността е била известна като Хо-нан („страната на юг от реката“), а в още по-далечни времена и като Хо-тау, е населена от жуни („варвари“) през 1 и 2 век, но е почти обезлюдена по време на и след бунта от 1869 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]