Оренбургска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Оренбургска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Оренбургска област на картата на РусияОренбургска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 123 702 km²
Население (2018) 1 977 445 души
16 души/km²
Административен център Оренбург
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Юрий Берг
Часова зона UTC +5
МПС код 56
Оренбургска област в Общомедия

Оренбургска област е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг. Площ 123 702 km2 (29-то място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Административен център град Оренбург. Разстояние от Москва до Оренбург 1478 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1735 г. е основана Оренбургската крепост, около която възниква голямо селище. През 1740 г. селището е преместено на по-удобно място и през 1743 г. е утвърдено за град Оренбург. От 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. се нарича Чкалов. През 1781 г. за градове са утвърдени селищата Бугуруслан и Бузулук, а през 1865 г. – град Орск. Останалите 8 града в областта са признати за такива през ХХ в. С Постановление на Президиума на ВЦИК на СССР на 7 декември 1934 г. е образувана Оренбургска област, която от 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. носи името Чкаловска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Оренбургска област е разположена на границата между Европейската и Азиатската част на Русия, в Приволжкия федерален окръг. Исторически границата между тях се прекарва по река Урал, но физикогеографски преминава по източното подножие на планината Урал, хребета Мугоджари и река Емба. На запад граничи с Република Татарстан, на север – с Република Башкортостан, на североизток – с Челябинска област и на изток и юг – с Казахстан (1876 km граница). В тези си граници заема площ от 123 702 km2 (29-то място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Оренбургска област се простира като широка лента по паралела, като заема крайните югоизточни части на Източноевропейската равнина, Южното Предуралие, южните разклонения на планината Южен Урал и крайните южни части на Задуралието. Преобладава равнинния релеф, като на места е значително разчленен. На запад се простира Оренбургската степ и ридовете на възвишението Общ Сърт (височина до 350 – 400 m). На изток преминават меридионалните ридове на ниските Губерлински планини южно продължение на планината Урал|Южен Урал с отделни височини до 500 – 600 m, а далеч на изток са разположени Зауралската равнина (височина до 400 – 450 m) и крайните северозападни разклонения на Тургайското плато.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Областта се простира в зоната на степите и частично на лесостепите. Климатът е рязко континентален и засушлив, особено на изток и юг. Зимата е студена, малоснежна, с обичайно ясно и тихо време, нарушавано от епизодични снежни виелици. Лятото е горещо, с чести суховеи. Средната януарска температура се колебае от -14°С на запад до -18°С на изток, а средната юлска – от 19°С на север до 22°С на юг. Периода с денонощни температури над 10°С продължава 135 – 145 дни. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на северозапад до 300 mm и по-малко на югоизток.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Оренбургска област протичат 3492 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 31 584 km и принадлежат към 4 водосборни басейна. На северозапад протичат реките Самара (с притока си Голям Кинел) и Сок (леви притоци на Волга), Ик и Дьома (от басейна на Кама, ляв приток на Волга). От север на юг, а след град Орск на изток протича река Урал със средното си течение и притоците си Ор, Илек и Сакмара. От крайните източни части на областта води началото си река Тобол, ляв приток на Иртиш от басейна на Об. Крайната югоизточна част на Оренбургска област е заета от безотточна област. С изключение на на районите на юг и югоизток речната мрежа на областта е гъста и разклонена. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 90%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове. Замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[2]

В Оренбургска област има над 4,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 690 km2, в т.ч над 880 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са крайречни (старици), разположени по долините на големите реки. В централните и източни части се срещат карстови езера, а на югоизток са разположени големи солени езера, заемащи затворени безотточи котловини с кръгла форма, предимно с тектонски произход. Най-големите такива езера са Шалкар-Ега-Кар, Айке и др. Поради отсъствието на постоянно подхранване, тяхното ниво е подложено на резки колебания през различните години. Най-големите изкуствени водоеми са Ираклинското водохранилище на река Урал и Сорочинското водохранилище на река Самара.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка преобладават черноземните почви: на северозапад и север – излужени и типични ливадни черноземи, по̀ на юг – обикновени и южни черноземи, а в крайния юг – тъмнокафяви почви, частично засолени. Ландшафтът на степните райони е силно изменен. Горският фонд заема 4% от територията на областта, с участъци от широколистни гори на северозапад, крайречни гори по долините на реките и борови гори по пясъчните почви (северно от град Бузулук). Животинския свят е представен от степни, полупустинни и отчасти горски видове: лисица, заек, лалугер, дива свиня и множество видове птици.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Оренбургска област наброява 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Гъстота 15,99 души/km2. Градско население 60,38%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 519 525 души (75,9%), татари 151 492 (7,6%), казахи 120 262 (6,0%), украинци 49 610 (2,5%), башкири 46 696 (2,3%), мордовци 38 682 (1,9%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Оренбургска област се дели на 13 областни градски окръга, 29 муниципални района, 12 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Оренбургска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Оренбург
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Абдулино 1 786 26 698 гр. Абдулино 19 353 280
ІІ.Бугуруслан 76 50 004 гр. Бугуруслан 49 585 516
ІІІ.Бузулук 63 86 316 гр. Бузулук 86 316 246
ІV.Гай 2 986 44 895 гр. Гай 35 255 330
V.Комаровски[3] 30 7 254 пос. Комаровски 7 254 502
VІ.Кувандик 5 768 41 515 гр. Кувандик 24 131 194
VІІ.Медногорск 354 27 117 гр. Медногорск 25 610 224
VІІІ.Новотроицк 352 95 139 гр. Новотроицк 88 216 315
ІХ.Оренбург 917 579 677 гр. Оренбург 564 443
Х.Орск 1 427 234 408 гр. Орск 230 414 327
ХІ.Сол Илецк 5 200 51 526 гр. Сол Илецк 27 279 77
ХІІ.Сорочинск 2 819 40 857 гр. Сорочинск 27 912 170
ХІІІ.Ясни 3 565 19 637 гр. Ясни 15 674 502
Муниципални райони
1.Адамовски 6 291 27 787 пос. Адамовка 7 733 478
2.Акбулакски 4 977 25 114 пос. Акбулак 13 918 127
3.Александровски 3 060 14 250 с. Александровка 3 988 158
4.Асекеевски 2 369 18 181 с. Асекеево 5 201 544
5.Беляевски 3 688 15 915 с. Беляевка 4 989 110
6.Бугуруслански 2 838 18 158 гр. Бугуруслан 516
7.Бузулукски 3 799 30 326 гр. Бузулук 246
8.Грачьовски 1 746 11 923 с. Грачьовка 6 122 298
9.Домбаровски 3 567 14 902 пос. Домбаровски 8 614 422
10.Илекски 3 600 24 050 с. Илек 9 760 128
11.Кваркенски 5 184 16 095 с. Кваркено 3 923 478
12.Красногвардейски 2 891 19 224 с. Плешаново 3 486 227
13.Курманаевски 2 862 15 992 с. Курманаевка 4 313 281
14.Матвеевски 1 764 10 996 с. Матвеевка 3 044 600
15.Новоорски 2 919 27 604 пос. Новоорск 11 295 365
16.Новосергиевски 4 532 34 930 с. Новосергиевка 13 737 118
17.Октябърски 2 693 19 152 с. Октябърское 7 701 78
18.Оренбургски 5 022 94 116 гр. Оренбург
19.Первомайски 5 055 24 275 пос. Первомайски 6 847 360
20.Переволоцки 2 756 26 854 пос. Переволоцки 9 598 73
21.Пономарьовски 2 069 14 076 с. Пономарьовка 5 200 220
22.Сакмарски 2 048 28 642 с. Сакмара 5 030 36
23.Саракташки 3 639 39 735 пос. Саракташ 17 588 105
24.Светлински 5 608 12 178 пос. Светли 7 786 522
25.Северни 2 090 12 741 с. Северное 4 424 586
26.Ташлински 3 440 24 101 с. Ташла 7 061 260
27.Тоцки 3 113 31 802 с. Тоцкое 6 898 200
28.Тюлгански 1 887 18 033 пос. Тюлган 9 189 150
29.Шарликски 2 877 16 598 с. Шарлик 7 575 148
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Оренбургской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article084911.html «Большая Советская Энциклопедия» – Оренбургска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2558/Оренбургская_область «Вода России» – Оренбургска област
  3. закрито административно-териториално образувание