Орестида (македонска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орестида
Macedonian Kingdom.jpg
Древна Македония. Орестида (на латински: Orestis) е в Западна, Горна Македония

Орестида (на старогръцки: Ὀρεστίς, на гръцки: Ορεστίδα) в Древността е област между Епир и Македония.

Географски граници[редактиране | редактиране на кода]

Орестида е разположена по горното поречие на Халиакмон (Бистрица), между северните краища на Пинд на запад–югозапад и планинската верига, формирана от Вич, Мурик и Синяк, на североизток–изток и включва град Келетрон (по-късния Костур). Политическите граници са на север с илирите и Линкестида, на запад с Епир, на изток с Еордея и на юг (близо до днешна Гревена) с Тимфея.[1]

Политическа история[редактиране | редактиране на кода]

В Епир и Македония (V – III в. пр. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

Според древния историк Хекатей от Милет жителите на областта – орестите, са част от епирското племе молоси.[2] През 20-те години на V в.пр.Хр. те са съюзници на македонския цар Пердика II срещу Атина и одриския цар Ситалк.[3] Към 370 г.пр.Хр. са част от молоското царство.[4]

Орестида е включена трайно в македонската държава в началото на управлението на Филип II, след голямата му победа над илирите и съюзния договор с Епир (към 357 г.пр.Хр.).[5] Отделя се от Македония с помощта на римляните през 197 г. пр. Хр. по време на Втората македонска война.[6]

В Римската империя (II в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Римската република завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на провинция Македония подлежал на съдебно преследване.[7] Политически през Принципата Орестида е организирана като съюз (койнон, на гръцки: Κοινόν) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Батина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион).[8] При император Каракала, с предоставянето на римско гражданство на всички жители на провинциите (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Borza, Eugen. In the Shadow of Olympus. The Emergence of Macedon. Princeton, Princeton University Press, 1990. с. 32.
  2. Borza 1990, с. 34.
  3. Borza 1990, с. 146 – 147.
  4. Borza 1990, с. 195.
  5. Borza 1990, с. 210 – 211.
  6. Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 293
  7. Митрев, Георги. Институцията на койнона в Горна Македония – предпоставки и характерни особености на разпространението ѝ — В: Списание „Епохи“, т. 12, №2. Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Университетско издателство, 2004. с. 130 – 131. Посетен на 29.08.2020.
  8. Митрев 2004, с. 131 – 133.
  9. Митрев 2004, с. 133.
     Портал „Македония“         Портал „Македония