Орешене (област Ловеч)
Тази статия е за селото в област Ловеч. За селото в област Силистра вижте Орешене (Област Силистра).
| Орешене | |
  Орешене  Орешене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 375 души[1] (15 март 2024 г.) 27,8 души/km² |
| Землище | 13,484 km² |
| Надм. височина | 277 m |
| Пощ. код | 5763 |
| Тел. код | 06997 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 53730 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Ябланица Найден Найденов (независим политик; 2019) |
| Орешене в Общомедия | |
Орешене е село в Северна България. То се намира в община Ябланица, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Орешене е разположено в Предбалкана, на 8 km от Ябланица и на 6 km от Златна Панега. В непосредствена близост е до Дунавската равнина и е изходен пункт за туризъм. Удобно е за посещение, защото магистрала Хемус достига до Ябланица и е само на 88 km от София.
Много столичани се ориентират към селото с оглед близостта, удобното пътуване и прекрасната природа. Надморската височина не е голяма. Срещат се широколистни гори, храсти, залесени площи. В околностите на селото, на недалечни разстояния се намират множество чешмички, местности с местно значение и два микроязовира.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е създадено в началото на 19 век от преселници от с. Манаселска река. Според легендата, разказана от жителя на Орешене Найден Цанов Вулев, село Манаселска река е нападнато от кърджалии и оцелелите бягат към непристъпната орехова гора, която се намира на мястото на днешното Орешене. От там идва и името на селото, заради гъстите орехови гори. Там, където сега са площадът на селото, чешмата с колектор за вода и кметството, е имало голям извор, около който са построени и първите къщи.
С времето ореховите гори са изсечени и са насадени черничеви дървета, като през 19 и 20 век един от основните поминъци става бубарството.
Над селото в местността Богой, в горната част до циганската махала, е имало друг голям извор с езера и воденица. Сега той е пресъхнал и на мястото му остава само едно полублато. Според легендата местността е кръстена на болярина Богой, който отказва да се подчини на турците и загива в битка с тях.
През 1941 година в село Орешене е организирано предприятие за производство на колелета и бицикли под марка „Балканъ“. С това е положено началото на производство на велосипеди в България. В периода 41 – 46 година са произведени повече от 25 000 екземпляра от три модела, голяма част от тях използвани в българските пощи и армията. След 1946 година производството е национализирано и преместено в гр. Ловеч. Производството на велосипеди е възстановено през 1957 година и продължено до 1988 година. Марката Балкан е запазена и е била много популярна в България.
Към 1893 година в селото са останали само 6 помаци.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Кметство: ул. „Панайот Хитов“ 1 кметски наместник: Люба Христакиева
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Основно училище „Васил Левски“ в Орешене -
Кметството на селото -
Военният паметник в Орешене
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
| ||||||||
