Орешец (Костурско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орешец
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Нестрам
Географска област Нестрамкол
Население 0 души (1790-те)

Орешец[1] или Орешче[2] (изписване до 1945 година: Орѣшецъ или Орѣшче) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено в областта Нестрамкол, на 24 километра югозападно от Костур и на 2 km югозападно от Нестрам (Несторио), в югоизточните склонове на планината Гълъмбица, над река Бистрица (Белица).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Юкару Орешица, спадащо към Костур, са отбелязани поименно 40 глави на домакинства.[3]

Около 1770 или в 1791 година много жители на костурските села Слимница и Омотско, както и на Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.[2][4] Омотчани, слимничани и орешчани пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничани са бичкиджии, омотчани – дюлгери, а орешчани – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват горната Габер махала.[5] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.[6]

От Орешче произлизат брациговските родове Драгови, Гюлеметови, Велчеви, Ставреви, Златкови, Барбови, Анастасови, Бъндеви, Василеви, Тилеви, Баджарови, Клянчеви, Гилини, Бозови.[7][8] Оттук са видните майстори Петко Боз, Никола Гюлеметов и Клянчо, които вземат участие при възобновяването на Рилския манастир в 1816 година.[7]

Самото Орешец след изселването изчезва.[1] Според Боривое Милоевич („Южна Македония“) Орешац е било близо до Нестрам и е имало 15-20 къщи.[9][1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орешче
  • Flag of Bulgaria.svg Анастас (около 1751 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Анго (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Анго Гиливичин (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Баджо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Барба (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Благо (около 1756 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Бозо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Бъндьо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Драго (около 1711 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Велчо (около 1731 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа, участвал в строежа на Мост над река Марица в Пазарджик в 1794 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Златен (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Кара Вълко (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Кисо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Клянчо (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Коле Гюлемет (около 1746 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Мазньо (около 1756 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Никин (около 1761 - ?), български майстор строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 - 1819 г.[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Пейко (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Пейо (около 1741 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Боз (1784 - 1846), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Ставрев (около 1736 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
  • Flag of Bulgaria.svg Тильо (около 1761 - ?), български строител, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[2]
Свързани с Орешец

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ярановъ. Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитѣ български земи презъ XV до XIX вѣкъ. // Македонски прегледъ VII (2 - 3). София, Издава Македонскиятъ наученъ институтъ, 1932. с. 81.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12 – 27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
  5. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
  6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
  7. а б Дамянова, Еатерина. Едно пътуване към корените. // Априлци XXXI (744). 31 октомври 2013. ISSN 1310-4918. с. 3.
  8. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни. // Литературен свят. Посетен на 24 януари 20201 г.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 51, 57, 100. (на сръбски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция