Орешец (област Видин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Орешец (Област Видин))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орешец.

Орешец
Church in village Oreshec 19.jpg
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище [1]
Надм. височина 369 m
Пощ. код 3945
Тел. код 09322
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 53758
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Димово
Светослав Славчев
(Воля, ДПС)
Кметство
   - кмет
Орешец
Костадин Филипов
(ГЕРБ)
Орешец в Общомедия

Орѐшец е село в Северозападна България, област Видин, община Димово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Орешец се намира на 1,5 километра южно от новото село Гара Орешец, на 3 километра североизточно от Белоградчик, на 10 км южно от общинския център гр. Димово.

Населението му се състои само от 2 жители. Мнозина от бившите жители имат вили в селото. То е изоставено, няма обществено водоснабдяване, няма и работещ магазин, нито работа.

История[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от жителите са се изселили, за да търсят работа – главно при едноименната железопътна гара (на 2 км северно), където е възникнало село Гара Орешец.

Селището край гарата се разраства. Със статут на гара (вид населено място) е център на едноименната Община Гара Орешец (1949 – 1978), в която попада в миналото и старото село Орешец.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 1 км югозападно от селото се намира новооткритата пещера Венеца, благоустроена в периода 2013 – 2015 г. и отворена за посещения от 1 юни 2015 г. Заради запазените природни форми е нареждана сред най-красивите пещери в България. [3][4]

В селото има старинна църква „Свети Георги Руян“, датираща от началото на XIX век. Построена е върху основите на по-стара църква.

Камбанарията и подът на храма са дело на дебърския майстор Велко Иванов от Сушица, починал в селото в 1896 година.[5]

През последните години събира хора на църковни празници, особено на 15 август (Успение Богородично), когато представители на Видинската митрополия донасят чудотворна икона за поклонение.

Църквата има забележителни стенописи. Обявена е за паметник на културата от местно значение през 1973 г. Състоянието на сградата е много тревожно, нуждае се от спешни укрепителни действия по оценка от 2010 г.[6].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]