Ориана Фалачи
Ориана Фалачи Oriana Fallaci | |
---|---|
![]() Ориана Фалачи, към 1979 г. | |
Родена | 29 юни 1929 г. |
Починала | 15 септември 2006 г. Флоренция, Тоскана, Италия |
Професия | писател, журналист |
Националност | ![]() |
Активен период | 1958 – 2006 |
Жанр | съвременен роман, публицистика |
Тема | актуални социални и политически проблеми |
Уебсайт | oriana-fallaci.com |
Ориана Фалачи в Общомедия |
Ориана Фалачи (на италиански: Oriana Fallaci) е италианска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен роман и публицистика.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Ориана Фалачи е родена на 29 юни 1929 г. във Флоренция, Италия, в семейството на Тоска и Едоардо Фалачи. Родителите ѝ споделят антифашистки идеи, за което са преследвани от нацистите. Самата тя по време на Втората световна война участва като куриер на съпротивата към групата „Giustizia e Libertà“.
Започва журналистическата си кариера на 16 години, а през 1946 г. публикува първата си статия. Продължава да пише за местните вестници до 1954 г., когато се премества в Рим. Първоначално интервюира местни знаменитости и пише за криминални престъпления, а нейните интервюта са отличени като различни от останалите ѝ колеги. В периода 1958 – 1977 г. е специален кореспондент на списание „Еуропео“ и обикаля много страни. През 1963 г. се премества в Ню Йорк. В периода 1977 – 1996 г. работи за вестник „Ню Йорк Таймс“, списание „Лайф“ и за лондонския вестник „Таймс“. От 1967 г. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война. През 1968 г. отразява мирна демонстрация в Мексико, на която властите отвръщат с насилие, Фалачи е ранена от три изстрела, а войници я влачат за косата и оставят, защото я мислят за мъртва.
Силно полемична и агресивна като журналист, става известна с интервютата си с палестинския лидер Ясер Арафат, с иранския шах, с аятолах Хомейни, с режисьора Федерико Фелини, с Индира Ганди, с гръцкия революционер и неин приятел Александрос Панагулис. Впоследствие прави интервюта и с Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Шон Конъри, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Вили Бранд, Дън Сяопин, и др.
През 1962 г. е публикувана първата ѝ художествена книга „Penelope alla guerra“.
През 1970 г., в разгара на дебатите за аборта, е издадена книгата ѝ „Писмо до едно неродено дете“ предизвиквайки обществен дебат.
Заклет пушач, през 1996 г. е диагностицирана с рак, болест, от която умират родителите и сестра ѝ. Тя прекъсва кариерата си, и се оттегля в Манхатън. Но терористичните атаки от 11 септември 2001 г. срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк и дават кауза за борба срещу ислямския фундаментализъм. Чрез книгите „Гневът и гордостта“, „Силата на разума“ и „Интервю със себе си. Апокалипсис“ изразява своята твърда позиция към политическата реалност и зле разбрания либерализъм. За нея Европа е заплашена да бъде завладяна от исляма и всъщност е „обсадена Троя, която се превръща в Еврабия“.
„ | Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото“. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци“, „негодници“, „врагове на човечеството“, ако изгорите американското знаме и издраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата. | “ |
След публикуването на книгата „Силата на разума“ срещу нея са заведени дела за расизъм и ксенофобия в няколко европейски страни, получава и многобройни смъртни заплахи, които не я пречупват.
Произведенията на писателката са преведени на 21 езика по света.
През 1977 г. е удостоена в почетното звание „доктор хонорис кауза“ за приноса ѝ към литературата от Колумбийския колеж в Чикаго. В 2005 г. е наградена със златен медал от Президента на Италианската република за приноса ѝ в областта на културата.
Ориана Фалачи умира от рак на белия дроб на 15 септември 2006 г. във Флоренция.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- I sette peccati di Hollywood (1958)
- Il sesso inutile, viaggio intorno alla donna (1961)
- Penelope alla guerra (1962)
- Gli antipatici (1963)
- Se il Sole muore (1966)
- The Egotists: Sixteen Surprising Interviews (1968)
- Niente, e cosí sia (1969)
- Quel giorno sulla Luna Rizzoli (1970)
- Lettera a un bambino mai nato (1975)
Писмо до едно неродено дете, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Божан Христов - Intervista con la storia, a collection of interviews with various political figures (1976)
- Un uomo (1979)
Eдин мъж, изд. „Сиела“, София (2011), прев. Росица Николова - Insciallah (1990)
Иншаллах, изд. „Роял 77“, Варна (1994), прев. Елка Попова - La Rabbia e l'Orgoglio (2001)
Гневът и гордостта, изд. „Култура“, София (2001), прев. Нева Мичева - La Forza della Ragione (2004)
Силата на разума, изд. ИК „МаК“, София (2008), прев. Огнян Дъскарев - Oriana Fallaci intervista sé stessa – L'Apocalisse (2004)
Интервю със себе си. Апокалипсис, изд.: ИК „Ера“, София (2009), прев. Таня Кольовска - Un cappello pieno di ciliegie (2008)
Шапка, пълна с череши, изд. „Литературен вестник“, София (2008), прев. Росица Николова
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((it)) Информация в личния сайт
- Биография и откъси от книгата „Силата на разума“ Архив на оригинала от 2016-04-09 в Wayback Machine.
- Ориана Фалачи: Не бива да се страхуваме, че живеем, Биография и интервю в „Ценности и общност“
- ((en)) Информация в „High Beam“ Архив на оригинала от 2016-05-05 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на Ориана Фалачи
- ((it)) Cristina De Stefano, FALLACI, Oriana, в: Dizionario Biografico degli Italiani, 2014
- ((it)) Paolo Zippel, FALLACI, Oriana. В: in Enciclopedia Italiana, V Appendice, 1992
- ((en)) Биография на Ориана Фалачи в Encyclopædia Britannica
- Ориана Фалачи в
Internet Movie Database
- Ориана Фалачи: Чудовището на тероризма напада в собствения ни дом, e-vestnik.bg, 4 октомври 2009 г.
- Произведения на Ориана Фалачи в
Моята библиотека
- „Ориана Фалачи: Не бива да се страхуваме, че живеем“ – интервю с Ориана Фалачи
|