Ориана Фалачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ориана Фалачи
Oriana Fallaci
Ориана Фалачи, към 1979 г.
Ориана Фалачи, към 1979 г.
Родена29 юни 1929 г.
Починала15 септември 2006 г. (77 г.)
Флоренция, Тоскана, Италия
Професияписател, журналист
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Активен период1958 – 2006
Жанрсъвременен роман, публицистика
Темаактуални социални и политически проблеми
Уебсайтoriana-fallaci.com
Ориана Фалачи в Общомедия

Ориана Фалачи (на италиански: Oriana Fallaci) е италианска журналистка и писателка, авторка на произведения в жанровете съвременен роман и публицистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ориана Фалачи е родена на 29 юни 1929 г. във Флоренция, Италия, в семейството на Тоска и Едоардо Фалачи. Родителите ѝ споделят антифашистки идеи, за което са преследвани от нацистите. Самата тя по време на Втората световна война участва като куриер на съпротивата към групата „Giustizia e Libertà“.

Започва журналистическата си кариера на 16 години, а през 1946 г. публикува първата си статия. Продължава да пише за местните вестници до 1954 г., когато се премества в Рим. Първоначално интервюира местни знаменитости и пише за криминални престъпления, а нейните интервюта са отличени като различни от останалите ѝ колеги. В периода 1958 – 1977 г. е специален кореспондент на списание „Еуропео“ и обикаля много страни. През 1963 г. се премества в Ню Йорк. В периода 1977 – 1996 г. работи за вестник „Ню Йорк Таймс“, списание „Лайф“ и за лондонския вестник „Таймс“. От 1967 г. работи като военен кореспондент във Виетнам, Близкия изток, Южна Америка, отразява индийско-пакистанската война. През 1968 г. отразява мирна демонстрация в Мексико, на която властите отвръщат с насилие, Фалачи е ранена от три изстрела, а войници я влачат за косата и оставят, защото я мислят за мъртва.

Ориана Фалачи в Техеран през 1979 г. за интервю с Хомейни

Силно полемична и агресивна като журналист, става известна с интервютата си с палестинския лидер Ясер Арафат, с иранския шах, с аятолах Хомейни, с режисьора Федерико Фелини, с Индира Ганди, с гръцкия революционер и неин приятел Александрос Панагулис. Впоследствие прави интервюта и с Голда Меир, Лех Валенса, Фидел Кастро, Шон Конъри, Муамар Кадафи, Хенри Кисинджър, Вили Бранд, Дън Сяопин, и др.

През 1962 г. е публикувана първата ѝ художествена книга „Penelope alla guerra“.

През 1970 г., в разгара на дебатите за аборта, е издадена книгата ѝ „Писмо до едно неродено дете“ предизвиквайки обществен дебат.

Заклет пушач, през 1996 г. е диагностицирана с рак, болест, от която умират родителите и сестра ѝ. Тя прекъсва кариерата си, и се оттегля в Манхатън. Но терористичните атаки от 11 септември 2001 г. срещу кулите на Световния търговски център в Ню Йорк и дават кауза за борба срещу ислямския фундаментализъм. Чрез книгите „Гневът и гордостта“, „Силата на разума“ и „Интервю със себе си. Апокалипсис“ изразява своята твърда позиция към политическата реалност и зле разбрания либерализъм. За нея Европа е заплашена да бъде завладяна от исляма и всъщност е „обсадена Троя, която се превръща в Еврабия“.

„ Ако изразите искрено мнението си за Ватикана, католическата църква, папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на „свобода на мисълта и словото“. Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин – тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците „убийци“, „негодници“, „врагове на човечеството“, ако изгорите американското знаме и издраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата. “

След публикуването на книгата „Силата на разума“ срещу нея са заведени дела за расизъм и ксенофобия в няколко европейски страни, получава и многобройни смъртни заплахи, които не я пречупват.

Произведенията на писателката са преведени на 21 езика по света.

През 1977 г. е удостоена в почетното звание „доктор хонорис кауза“ за приноса ѝ към литературата от Колумбийския колеж в Чикаго. В 2005 г. е наградена със златен медал от Президента на Италианската република за приноса ѝ в областта на културата.

Ориана Фалачи умира от рак на белия дроб на 15 септември 2006 г. във Флоренция.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Ориана Фалачи във Флоренция
  • I sette peccati di Hollywood (1958)
  • Il sesso inutile, viaggio intorno alla donna (1961)
  • Penelope alla guerra (1962)
  • Gli antipatici (1963)
  • Se il Sole muore (1966)
  • The Egotists: Sixteen Surprising Interviews (1968)
  • Niente, e cosí sia (1969)
  • Quel giorno sulla Luna Rizzoli (1970)
  • Lettera a un bambino mai nato (1975)
    Писмо до едно неродено дете, изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Божан Христов
  • Intervista con la storia, a collection of interviews with various political figures (1976)
  • Un uomo (1979)
    Eдин мъж, изд. „Сиела“, София (2011), прев. Росица Николова
  • Insciallah (1990)
    Иншаллах, изд. „Роял 77“, Варна (1994), прев. Елка Попова
  • La Rabbia e l'Orgoglio (2001)
    Гневът и гордостта, изд. „Култура“, София (2001), прев. Нева Мичева
  • La Forza della Ragione (2004)
    Силата на разума, изд. ИК „МаК“, София (2008), прев. Огнян Дъскарев
  • Oriana Fallaci intervista sé stessa – L'Apocalisse (2004)
    Интервю със себе си. Апокалипсис, изд.: ИК „Ера“, София (2009), прев. Таня Кольовска
  • Un cappello pieno di ciliegie (2008)
    Шапка, пълна с череши, изд. „Литературен вестник“, София (2008), прев. Росица Николова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ориана_Фалачи&oldid=11521550“.