Оризари (община Кочани)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари
Оризари
— село —
      
Герб
Оризарската река в Оризари
Оризарската река в Оризари
North Macedonia relief location map.jpg
41.9233° с. ш. 22.4458° и. д.
Оризари
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Кочани
Надм. височина 449 m
Население 3776 души (2002)
Пощенски код 2300, 2302
МПС код КО
Оризари в Общомедия

Оризари (на македонска литературна норма: Оризари) е село в източната част на Северна Македония, намиращо се в община Кочани.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на три километра източно от град Кочани.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Оризари е българско село в Кочанска каза на Османската империя. По това време днешното селото се състои от три отделни села (махали): Долно Оризари или Оризари, Горно Оризари или Устран Дол и Витоша. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оризари заедно с махалите Устран дол и Витоша има 1665 жители, от които 900 българи християни, 610 турци, 5 арнаути мохамедани и 150 цигани.[1]

Църквата „Свети Атанасий Велики“ в Оризари е от 1848 година.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Оризари има 576 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Оризари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4][5][6]

В 1974 година в местността Добра вода край Оризари е изграден манастирът „Света Богородица“ на основите на стара църква. Осветен е на 1 май 1992 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 3776 жители[7] и 1176 домакинства с 1429 къщи.[8]

Националност Всичко
македонци 3768
албанци 1
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 2
бошняци 0
други 4

В селото работи основно училище „Кръсте Мисирков“ и библиотека „Искра“. Футболният клуб се казва „Младост“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Ст. Стоянов
Родени в Оризарци
  • Flag of Macedonia.svg Елена Гошева (р. 1948), северномакедонска юристка
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо Мишов, български революционер, деец на ВМОРО, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, през Първата световна война награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Казак, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[11]
Починали в Оризарци
  • Flag of Bulgaria.svg Антон Георгиев Гъбенски, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Иванов Славчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Теодоси Минев (1867 – 1902), български революционер
Родени във Витоша
  • Flag of Bulgaria.svg Давчо Илиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, железар, I клас, 4 рота на 3 солунска дружина[14]
Починали във Витоша
Родени в Усран дол
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Василев Бързички, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 2 скопска дружина[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
  2. а б Оризарска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 29 март 2014 г.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. Официален сайт на община Кочани.
  9. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  12. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 212
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 111, л. 184
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 310.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 104.
     Портал „Македония“         Портал „Македония