Орланци (община Кичево)
Тази статия е за кичевското село. За скопското село вижте Орланци (община Арачиново).
| Орланци Орланци | |
| — село — | |
 Традиционна къща в Орланци | |
  Орланци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 622 m |
| Население | 37 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Орланци в Общомедия | |
Орланци (на македонска литературна норма: Орланци) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
.png)
В XIX век Орланци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1872 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Орланци (Orlantzi) е посочено като село с 48 домакинства със 184 жители българи.[2]
През 1868 година жители на Орланци са спомоществуватели за осем екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански. Това са: поп Кръсто Стефанов, Трайко Богоев, Иван Богданов- симитчия, Раде Силянов - касапин, братя Петрови, Михаил Алексов - за сина му Сава, Риста Стоянович - за сина му и Кръста Здравков - бояджия.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Орланци живеят 640 българи християни.[4] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Орланци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[5]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[6]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Орланце има 36 сръбски къщи.[7] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орланци има 800 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Орланци:[9]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 98 | 170 | 153 | 42 | 195 | 181 | 242 | 423 |
При избухването на Балканската война един човек от Орланци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Орланци е център на община от пет села в Кичевка околия на Битолски окръг и има 610 жители.[11]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Орланци като българско село.[12]
Църквата „Света Неделя“, изградена на основи на по-стара църква от 1938/39 година, е осветена на 7 август 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Втората световна война, Орланци е част от община Челопеци и през 1942-1943 година в него функционира читалище „Георги Сугарев“.[13]
Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители македонци.[14]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Орланци
Везира Спасе, българка, православна, арестувана през 1903 година, обвинена в „помагане на българските разбойници с подготвяне на фишеци и укриване“, осъдена от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистирана с общата амнистия от 12 април 1904 година[15]- Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит
- Кръстьо Стефанов (? – 1911), български духовник
- Методия Белев (1892 – 1972), ученик в Солунската гимназия, атентатор на ВМРО
- Насте Печурков (1885 – 1903), български революционер
- Петър Белев (1821 – 3 декември 1894), български революционер
- Йоше Белев(ски) и синът му Санде Белев, убити в юни 1907 година от сърбомани
Силян, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[16]
- Свързани с Орланци
- Ставра Тръпкович (1874 – ?), политик от Кралство Югославия, по произход от Орланци
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Централен държавенархив, ф. 264К, оп. 2, а.е. 6935 (Читалище "Георги Сугарев" - с. Орланци, общ. Челопеци, Бродска ок.).
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 100. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
| |||||||||||
