Орланци (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кичевското село. За скопското село вижте Орланци (община Арачиново).

Орланци
Орланци
— село —
Традиционна къща в Орланци
Традиционна къща в Орланци
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5° с. ш. 21° и. д.
Орланци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 622 m
Население 37 души (2002)
Пощенски код 6258
Орланци в Общомедия

Орланци (на македонска литературна норма: Орланци) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Света Неделя“

В XIX век Орланци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1872 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Орланци (Orlantzi) е посочено като село с 48 домакинства със 184 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Орланци живеят 640 българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Орланце има 36 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орланци има 800 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Орланци:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
98 170 153 42 195 181 242 423

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Орланци като българско село.[7]

Църквата „Света Неделя“, изградена на основи на по-стара църква от 1938/39 година, е осветена на 7 август 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Отец Кръстьо Стефанов
Родени в Орланци
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Стефанов (? – 1911), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Методия Белев (1892 – 1972), ученик в Солунската гимназия, атентатор на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Насте Печурков (1885 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Белев (1821 – 3 декември 1894), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йоше Белев(ски) и синът му Санде Белев, убити в юни 1907 година от сърбомани
  • Flag of Serbia.svg Силян, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[9]
Свързани с Орланци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


     Портал „Македония“         Портал „Македония