Орланци (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кичевското село. За скопското село вижте Орланци (община Арачиново).

Орланци
Орланци
— село —
Традиционна къща в Орланци
Традиционна къща в Орланци
North Macedonia relief location map.jpg
41.5036° с. ш. 21.0394° и. д.
Орланци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 622 m
Население 37 души (2002)
Пощенски код 6258
Орланци в Общомедия

Орланци (на македонска литературна норма: Орланци) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Света Неделя“

В XIX век Орланци е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1872 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Орланци (Orlantzi) е посочено като село с 48 домакинства със 184 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Орланци живеят 640 българи християни.[3]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Орланце има 36 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орланци има 800 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Орланци:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
98 170 153 42 195 181 242 423

При избухването на Балканската война един човек от Орланци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Орланци като българско село.[9]

Църквата „Света Неделя“, изградена на основи на по-стара църква от 1938/39 година, е осветена на 7 август 2005 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Отец Кръстьо Стефанов
Родени в Орланци
  • Flag of Bulgaria.svg Козма Дебърски (около 1835 – 1918), български духовник, дебърски митрополит
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Стефанов (? – 1911), български духовник
  • Flag of Bulgaria.svg Методия Белев (1892 – 1972), ученик в Солунската гимназия, атентатор на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Насте Печурков (1885 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Белев (1821 – 3 декември 1894), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Йоше Белев(ски) и синът му Санде Белев, убити в юни 1907 година от сърбомани
  • Flag of Serbia.svg Силян, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата три лири[11]
Свързани с Орланци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.


     Портал „Македония“         Портал „Македония