Орлин Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орлин Стефанов
български критик
Роден
19 декември 1945 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика, театрална критика

Орлин Стефанов е български театровед, актьор и литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Стефанов е роден на 19 декември 1945 г. в София. Записва актьорско майсторство във ВИТИЗ, но след третия семестър се прехвърля в специалността „Театрознание“, която се изучава единствено в Съветския съюз, тъй като за ВИТИЗ е била нулева година.

Докторската му дисертация е посветена на творчеството на Софокъл, но в сферата на научните му интереси влизат широк кръг произведения от световната и българската литературна класика. Негови студии са публикувани в реномирани академични издания в Русия[1] и Канада,[2][3][4] както и в престижни руски тематични електронни библиотеки.

Известен е също с авторските си моноспектакли по произведения на Софокъл[5] Сервантес[6][7], Илф и Петров, Ботев, Русо[8] и др.

По покана на известния руски литератор Юрий Борев участва в съставянето на четиритомна енциклопедия за естетика и теория на литературата. [9]

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своите публикации Орлин Стефанов критикува съвременни български академични интерпретации върху творчеството на Иван Вазов[10], Христо Ботев [11][12][13][14], Пейо Яворов[15] и Гео Милев[16][17], някои от които квалифицира като псевдонаука[18]. В обсега на критиката на О. Стефанов са и знакови фигури от българската и световната история и култура. той въстава срещу митологизирането на личността на Стефан Стамболов[19][20] [21], смята за силно надценена ролята на Пенчо Славейков в българската литература [22], подлага на критика концепции на философа Карл Попър[23][24] и определя френския мислител Жан-Жак Русо като предтеча на тоталитаризма [25].

Поетът Георги Константинов характеризира Орлин Стефанов като „нестандартен, действително недогматичен човек и автор, който е абсолютно неподходящ за член на каквато и да е групировка или котерия в днешния ни сепариран на островчета културен живот“, „правдолюбив, открит и неподкупен човек на перото“[26]. Според писателя Стоян Вълев Орлин Стефанов е един от най-забележителните съвременни български литературоведи[27], един конвертируем български учен[28], изключение на фона на антиинтелектуализма, завладял българския литературен живот[29]. В. „Монитор“ определя Орлин Стефанов като един от най-авторитетните изследователи на проблемите на античната философия и театър[30].

Монографията на Орлин Стефанов „Когато изкуството е откровение“ е отличена с грамота на конкурса на Съюза на учените в България за високи научни постижения през 2009.[31]

На страниците на в. „Словото днес“ писателите Андрей Андреев и Тодор Коруев определят Орлин Стефанов като „опасен за здравето“ и отправят призив към всички периодични издания да спрат да публикуват негови текстове. [32]

През януари 2011 моноспектакълът на Орлин Стефанов „Великите комбинатори Сталин и Остап“, многократно представян преди това на различни сцени в София и страната, е поставен на сцената на концертния салон на Руския културно информационен център (РКИЦ) в София. Този факт предизвиква негодуванието на българските апологети на Сталин Христо Цачев[33] и проф. Евгений Гиндев, които критикуват за случилото се както самия Орлин Стефанов, така и ръководството на РКИЦ. След като Орлин Стефанов се възползва от своето право на отговор[34], в. „Нова зора“ сваля целия брой 5 с писмото на Хр. Цачев от своя електронен архив. [35]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Едип Тиранинът“ от Софокъл: Митът и трагедията: Нов прочит. София: ЛИК, 1995, 123 с. ISBN 954-607-049-1
  • Екология на духа или Изкуство и идеокрация. София: ЛИК, 1997, 140 с. ISBN 954-607-097-1
  • Антигона от Софокъл 25 века по-късно: Нов прочит. София: ЛИК, 1999, 104 с. ISBN 954-607-231-1
  • Едип тиранинът от Софокъл: Неразгаданите значения на една велика трагедия. 2. изд. София: ЛИК, 2002, 184 с. ISBN 954-8945-06-1
  • Свободата в изкуството и насилието на догмите. София: Арткооп, 2005, 124 с. ISBN 954-9682-13-7
  • Когато изкуството е откровение. София: Изток-Запад, 2007, 240 с. ISBN 978-954-321-385-6

Студии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. О. Стефанов Театрофобия Аристотеля и проблема катарсиса / Теория театра. Сборник статей. — Москва: Международное агентство „A.D.&T.“, 2000. — 298 c. ISBN 5-8916-1017. (Альманах „Академические тетради“, №7)
  2. Орлин Стефанов. „Высокие жанры“ в драме. В чем близость трагедии с комедией.// Toronto Slavic Quarterly, No. 23, Winter 2007.
  3. Орлин Стефанов. Мотивы совести и власти в произведениях Пушкина, Софокла и Шекспира // Toronto Slavic Quarterly, No. 20, Spring 2007.
  4. Орлин Стефанов. А. В. Луначарский и политизация эстетики // Toronto Slavic Quarterly, No. 22, Fall 2007.
  5. Трета пролетна лектория „Единство на времената“/ сп. Палитра, бр. 29, май-юли 2007.
  6. Ася Методиева. Моноспектакъл „Завещанието на Сервантес“. Българска национална телевизия: новини. 20.11.2008
  7. Орлин Стефанов. Завещание Сервантеса
  8. Моноспектакъл „Русо — бащата на тоталитаризма“. Културна програма на Столична бибилиотека за 03.10.2007.
  9. КНИГИ NEWS. Юрий Борев покани Орлин Стефанов да участва в съставянето на енциклопедия за естетика и теория на литературата.
  10. Стефанов, Орлин. „Епопея на забравените“ на Иван Вазов — прослава и предупреждение // Аз Буки, XV, N 40, 5 — 11 октомври 2005, с. 14.
  11. Стефанов, Орлин. Новото чорбаджийство в литературата. // Словото днес, ХV, N 7, 26 февруари 2009, с. 4.
  12. Орлин Стефанов. Ботев и академичните доктрини: Психоаналитично „интерпретиране“ или потъпкване на великото наследство? // Литературен свят, бр. 2, октомври 2008.
  13. Орлин Стефанов. Издевателства с Ботевото име… докога? // Литературен свят, бр. 6, февруари 2009.
  14. Стефанов, Орлин. С ярост на сатирик и озарение на философ : Ботевите „Моята молитва“, „Патриот“, „Странник“ // Пламък, XLIX, 2006, N 3-4, с. 68-71.
  15. Стефанов, Орлин. Символизмът на Яворов — завещанието, що вечно ни тревожи // Везни, XVII, 2007, N 10, с. 133 — 136.
  16. Стефанов, Орлин. С какво ни е необходим Гео Милев? // Пламък, XLVII, 2004, N 1-2, с. 63-65.
  17. Стефанов, Орлин. „Популяризаторските“ поръчки и фалшификации в литературознанието у нас / Орлин Стефанов. // Пламък, XLIX, 2006, N 5-6, с. 157-164.
  18. Нина Атанасова. Форуми: Наука и псевдонаука (Шеста сесия на научната конфереция „Философията като призвание“) // Философски алтернативи, XIV, 2005, N 2, с. 166-169.
  19. Стефанов, Орлин. Митът „Стамболов“ // Пламък, L, 2007, N 1-2, с. 153-163.
  20. Стефанов, Орлин. Митът Стамболов / Моралът в българската политика, Велико Търново: Фабер, 2005, с. 42-53.
  21. Орлин Стефанов. Все пак, кой митологизира? // Литературен свят, бр. 4, декември 2008.
  22. Стефанов, Орлин. Феноменът със „законодателя“ Пенчо Славейков. // Образование, XI, 2002, N 1, с. 14-15.
  23. Стефанов, Орлин. Карл Попър за отвореното общество // Пламък, LI, 2008, N 1-2.
  24. Стефанов, Орлин. Антиномията на Попър „демократично“ — „консервативно“ като рецидив на есенциализма в класическа Елада // Философски алтернативи, VII, 1998, N 5-6, с. 78-82.
  25. Стефанов, Орлин. Жан-Жак Русо и… тоталитаризма? // Философски вестник, N 3, 1994, с. 13.
  26. Константинов, Георги. Против догмите в изкуството // Пламък, L, 2007, N 3-4, с. 176-178.
  27. Стоян Вълев. Орлин Стефанов пак метна камък в блатото.
  28. Стоян Вълев. Орлин Стефанов — единствен конвертируем български учен в областта на хуманитарните науки
  29. Стоян Вълев. Орлин Стефанов пак метна камък в блатото.
  30. Орлин Стефанов. Конкурсите за субсидии да станат анонимни. // Монитор, 18.07.2007.
  31. Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения` 2009
  32. Андрей Андреев, Тодор Коруев. Орлин Стефанов — опасен за здравето. — в. "Словото днес", бр. 19, 3 юни 2010, с. 2.
  33. Христо Цачев. По повод на един разкатател на авторитети // Нова зора, бр 5, 01.02.2011.
  34. О.Стефанов. Право на отговор във връзка с писмото на Христо ЦАЧЕВ в бр. 5 на в. „Нова Зора“ от 1 февруари т.г. // „Нова Зора“ — брой 6 — 8 февруари 2011 г.
  35. Вестник „Нова зора“ — архив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]