Орлин Стефанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орлин Стефанов
български критик
Роден
Научна дейност
Област Литературна критика, театрална критика

Орлин Стефанов е български театровед, актьор и литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Орлин Стефанов е роден на 19 декември 1945 г. в София. Записва актьорско майсторство във ВИТИЗ, но след третия семестър се прехвърля в специалността „Театрознание“, която се изучава единствено в Съветския съюз, тъй като за ВИТИЗ е била нулева година.

Докторската му дисертация е посветена на творчеството на Софокъл, но в сферата на научните му интереси влизат широк кръг произведения от световната и българската литературна класика. Негови студии са публикувани в реномирани академични издания в Русия[1] и Канада,[2][3][4] както и в престижни руски тематични електронни библиотеки.

Известен е също с авторските си моноспектакли по произведения на Софокъл[5] Сервантес[6][7], Илф и Петров, Ботев, Русо[8] и др.

По покана на известния руски литератор Юрий Борев участва в съставянето на четиритомна енциклопедия за естетика и теория на литературата. [9]

Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]

В своите публикации Орлин Стефанов критикува съвременни български академични интерпретации върху творчеството на Иван Вазов[10], Христо Ботев [11][12][13][14], Пейо Яворов[15] и Гео Милев[16][17], някои от които квалифицира като псевдонаука[18]. В обсега на критиката на О. Стефанов са и знакови фигури от българската и световната история и култура. той въстава срещу митологизирането на личността на Стефан Стамболов[19][20] [21], смята за силно надценена ролята на Пенчо Славейков в българската литература [22], подлага на критика концепции на философа Карл Попър[23][24] и определя френския мислител Жан-Жак Русо като предтеча на тоталитаризма [25].

Поетът Георги Константинов характеризира Орлин Стефанов като „нестандартен, действително недогматичен човек и автор, който е абсолютно неподходящ за член на каквато и да е групировка или котерия в днешния ни сепариран на островчета културен живот“, „правдолюбив, открит и неподкупен човек на перото“[26]. Според писателя Стоян Вълев Орлин Стефанов е един от най-забележителните съвременни български литературоведи[27], един конвертируем български учен[28], изключение на фона на антиинтелектуализма, завладял българския литературен живот[29]. В. „Монитор“ определя Орлин Стефанов като един от най-авторитетните изследователи на проблемите на античната философия и театър[30].

Монографията на Орлин Стефанов „Когато изкуството е откровение“ е отличена с грамота на конкурса на Съюза на учените в България за високи научни постижения през 2009.[31]

На страниците на в. „Словото днес“ писателите Андрей Андреев и Тодор Коруев определят Орлин Стефанов като „опасен за здравето“ и отправят призив към всички периодични издания да спрат да публикуват негови текстове. [32]

През януари 2011 моноспектакълът на Орлин Стефанов „Великите комбинатори Сталин и Остап“, многократно представян преди това на различни сцени в София и страната, е поставен на сцената на концертния салон на Руския културно информационен център (РКИЦ) в София. Този факт предизвиква негодуванието на българските апологети на Сталин Христо Цачев[33] и проф. Евгений Гиндев, които критикуват за случилото се както самия Орлин Стефанов, така и ръководството на РКИЦ. След като Орлин Стефанов се възползва от своето право на отговор[34], в. „Нова зора“ сваля целия брой 5 с писмото на Хр. Цачев от своя електронен архив. [35]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Едип Тиранинът“ от Софокъл: Митът и трагедията: Нов прочит. София: ЛИК, 1995, 123 с. ISBN 954-607-049-1
  • Екология на духа или Изкуство и идеокрация. София: ЛИК, 1997, 140 с. ISBN 954-607-097-1
  • Антигона от Софокъл 25 века по-късно: Нов прочит. София: ЛИК, 1999, 104 с. ISBN 954-607-231-1
  • Едип тиранинът от Софокъл: Неразгаданите значения на една велика трагедия. 2. изд. София: ЛИК, 2002, 184 с. ISBN 954-8945-06-1
  • Свободата в изкуството и насилието на догмите. София: Арткооп, 2005, 124 с. ISBN 954-9682-13-7
  • Когато изкуството е откровение. София: Изток-Запад, 2007, 240 с. ISBN 978-954-321-385-6

Студии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. О. Стефанов Театрофобия Аристотеля и проблема катарсиса / Теория театра. Сборник статей. — Москва: Международное агентство „A.D.&T.“, 2000. — 298 c. ISBN 5-8916-1017. (Альманах „Академические тетради“, №7)
  2. Орлин Стефанов. „Высокие жанры“ в драме. В чем близость трагедии с комедией.// Toronto Slavic Quarterly, No. 23, Winter 2007.
  3. Орлин Стефанов. Мотивы совести и власти в произведениях Пушкина, Софокла и Шекспира // Toronto Slavic Quarterly, No. 20, Spring 2007.
  4. Орлин Стефанов. А. В. Луначарский и политизация эстетики // Toronto Slavic Quarterly, No. 22, Fall 2007.
  5. Трета пролетна лектория „Единство на времената“/ сп. Палитра, бр. 29, май-юли 2007.
  6. Ася Методиева. Моноспектакъл „Завещанието на Сервантес“. Българска национална телевизия: новини. 20.11.2008
  7. Орлин Стефанов. Завещание Сервантеса
  8. Моноспектакъл „Русо — бащата на тоталитаризма“. Културна програма на Столична бибилиотека за 03.10.2007.
  9. КНИГИ NEWS. Юрий Борев покани Орлин Стефанов да участва в съставянето на енциклопедия за естетика и теория на литературата.
  10. Стефанов, Орлин. „Епопея на забравените“ на Иван Вазов — прослава и предупреждение // Аз Буки, XV, N 40, 5 — 11 окт. 2005, с. 14.
  11. Стефанов, Орлин. Новото чорбаджийство в литературата. // Словото днес, ХV, N 7, 26 февр. 2009, с. 4.
  12. Орлин Стефанов. Ботев и академичните доктрини: Психоаналитично „интерпретиране“ или потъпкване на великото наследство? // Литературен свят, бр. 2, октомври 2008.
  13. Орлин Стефанов. Издевателства с Ботевото име… докога? // Литературен свят, бр. 6, февруари 2009.
  14. Стефанов, Орлин. С ярост на сатирик и озарение на философ : Ботевите „Моята молитва“, „Патриот“, „Странник“ // Пламък, XLIX, 2006, N 3-4, с. 68-71.
  15. Стефанов, Орлин. Символизмът на Яворов — завещанието, що вечно ни тревожи // Везни, XVII, 2007, N 10, с. 133 — 136.
  16. Стефанов, Орлин. С какво ни е необходим Гео Милев? // Пламък, XLVII, 2004, N 1-2, с. 63-65.
  17. Стефанов, Орлин. „Популяризаторските“ поръчки и фалшификации в литературознанието у нас / Орлин Стефанов. // Пламък, XLIX, 2006, N 5-6, с. 157-164.
  18. Нина Атанасова. Форуми: Наука и псевдонаука (Шеста сесия на научната конфереция „Философията като призвание“) // Философски алтернативи, XIV, 2005, N 2, с. 166-169.
  19. Стефанов, Орлин. Митът „Стамболов“ // Пламък, L, 2007, N 1-2, с. 153-163.
  20. Стефанов, Орлин. Митът Стамболов / Моралът в българската политика, Велико Търново: Фабер, 2005, с. 42-53.
  21. Орлин Стефанов. Все пак, кой митологизира? // Литературен свят, бр. 4, декември 2008.
  22. Стефанов, Орлин. Феноменът със „законодателя“ Пенчо Славейков. // Образование, XI, 2002, N 1, с. 14-15.
  23. Стефанов, Орлин. Карл Попър за отвореното общество // Пламък, LI, 2008, N 1-2.
  24. Стефанов, Орлин. Антиномията на Попър „демократично“ — „консервативно“ като рецидив на есенциализма в класическа Елада // Философски алтернативи, VII, 1998, N 5-6, с. 78-82.
  25. Стефанов, Орлин. Жан-Жак Русо и… тоталитаризма? // Философски вестник, N 3, 1994, с. 13.
  26. Константинов, Георги. Против догмите в изкуството // Пламък, L, 2007, N 3-4, с. 176-178.
  27. Стоян Вълев. Орлин Стефанов пак метна камък в блатото.
  28. Стоян Вълев. Орлин Стефанов — единствен конвертируем български учен в областта на хуманитарните науки
  29. Стоян Вълев. Орлин Стефанов пак метна камък в блатото.
  30. Орлин Стефанов. Конкурсите за субсидии да станат анонимни. // Монитор, 18.07.2007.
  31. Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения` 2009
  32. Андрей Андреев, Тодор Коруев. Орлин Стефанов — опасен за здравето. — в. "Словото днес", бр. 19, 3 юни 2010, с. 2.
  33. Христо Цачев. По повод на един разкатател на авторитети // Нова зора, бр 5, 01.02.2011.
  34. О.Стефанов. Право на отговор във връзка с писмото на Христо ЦАЧЕВ в бр. 5 на в. „Нова Зора“ от 1 февруари т.г. // „Нова Зора“ — брой 6 — 8 февруари 2011 г.
  35. Вестник „Нова зора“ — архив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]