Орлица (метох)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орлица.

Орлица
Nunnery Orlitsa.jpg
Местоположение в Община Рила
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Суходол
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество метох на Рилския манастир
Време на изграждане ХІV век
Съвременно състояние действащ, недвижима културна ценност

Орлица е действащ метох на Рилския манастир край град Рила.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в Северозападна Рила, на десния бряг на река Рила (Рилска река). Отстои на около 2,5 километра източно от град Рила и на 18 км западно от Рилския манастир. Изграден е върху полегат склон с наклон на юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според описанието на Рилския манастир от Неофит Рилски в метоха е била запазена така наречената Хрельова магерница. Тази постройка съществува и до днес. Представлява двуетажна сграда с изба на долното ниво и голямо помещение с манастирска куполна магерница в единия ъгъл. Достъпна е през чардак. Архитектурата на сградата категорично разкрива нейния средновековен предосмански произход, което потвърждава написаното от Неофит Рилски в средата на ХІХ век, че тя датира от 1330-те години.

От онзи период са и някои зидове, вградени в по-късните метошки строежи. Такива има в северния външен зид на църквата и в източния край от приземието на монашеския корпус. Но от там нагоре тези 2 сгради са надстроени в сегашния си вид съответно през 1478 година и ХVІ – ХVІІІ век. Останалите метошки постройки са вече от ХІХ век.

В метоха през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Йоан Рилски, пренасяни от Търново в манастира.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Метохът представлява комплекс с трапецовидна форма, затворен от повечето страни със сгради, а от останалите с каменни оградни зидове. Особено внушителен е укрепеният му вид откъм шосето, с високо издигнатите южни зидове на разположените надлъж покрай него жилищни постройки и с главния вход в ансамбъла, оформен в подлез под охраняващата го стражница.

Състои се от няколко сгради. Църквата „Св.св. Петър и Павел“ е малка, еднокорабна култова сграда, построена е през 1478 г. върху части от зидове от по-ранно време, изографисана през 1478 г. и цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов – художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновековните стенописи (над входа и в апсидата).

Някогашната гостоприемница е издигната от протосеваст Хрельо не по-късно от 1335 година, преградена е през ХVІІ век на 2 части – магерница и трапезария, жилищен монашески корпус от ХVІІ век, с видими части от смесени зидарии от българското средновековие и стопански сгради от ХІХ век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Иванов, Св. Иван Рилски и неговият манастир, С., 1917, 164 с.
  • Климент Рилец, архим. Животът на Св. Ивана Рилски. История на Рилския манастир. Пътеводител из Рилския манастир. С., 1942
  • Иван Дуйчев, Рилският светец и неговата обител, С., 1947; II. фототипно издание, С., 1990
  • Славчо Атанасов, Светата Рилска Обител и Рила планина, издание на Светата Рилска Обител, 1948, 88 стр.
  • Иван Дуйчев, Рилският манастир. С. 1960
  • Анчо Анчев и др. Рилският манастир, С., 1968
  • Р. Камбурова-Радкова, Рилският манастир през Възраждането. С., 1972
  • Анчо Анчев, Рилският манастир. С., 1974, 132 стр.
  • Маргарита Коева и др.,Рилският манастир, С., 2000
  • Николай Тулешков, Строителна история на Рилския метох Орлица. сп. „Векове“, кн. 1, 1981

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „България“         Портал „България          Портал „Православие“         Портал „Православие