Орловец (връх в Рила)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орловец
Орловец и Ловница, гледка от склона на Мальовица
Орловец и Ловница, гледка от склона на Мальовица
Map of Rila.png
42.1719° с. ш. 23.3817° и. д.
Местоположение на картата на България Рила
Общи данни
Местоположение Софийска област, България
Част от Рила
Надм. височина 2686 m

Орловец е връх в Рила планина. Разположен е в Мальовишкия дял на Северозападна Рила. Височината му е 2686 m над морското равнище.

Издига се на основното Мальовишко било. Източно от него е вр. Злия зъб, от който го отделя тясно скално седло, наречено Прозореца; оттам на юг се спуска шеметен улей – Синия улей, стигащ до Рилската река на около 1200 метра по-долу. Западно от Орловец билото продължава с назъбения скален гребен Петлите (между върха и първия зъбер, Големия Петел, има дълбоко скалисто седло); този гребен води към Елени връх. Тази част от основното било е с южни склонове, набраздени от улеи, по които се свличат каменопади, лавини, стичат се пороищни води – Злите потоци е тяхното обобщено название.[1][2]

Северните склонове на Орловец са изцяло скалисти. Те заграждат Мальовишката долина от югоизток, спускайки се рязко към най-горните ѝ етажи. Южните склонове на върха в горните си части са малко по-полегати, със затревени участъци; спускат се към долината на Рилската река.[2][3]

Изкачването на върха от туристи е трудно, особено през Петлите; по-леко е от изток, през седлото Прозореца. През зимата е необходимо владеене на алпийски способи.[2]

Стените на връх Орловец са алпийски обекти. Северозападната стена е висока около 100 m, изградена от гранит и пегматитови шисти, зърнеста, в отделни участъци има лабилни скални блокове. Изкачена е за пръв път през 1935 г. от немските алпинисти Херман Хунд и Тони Видеман. Южната стена е много добра за катерене, но поради по-неудобния достъп до нея не е толкова посещавана. [4][3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радучев, Живко. Рила. Пътеводител. София, Медицина и физкултура, 1988, 53 – 54.
  2. а б в Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. София, 2000, с. 41 – 42.
  3. а б Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984, с. 182 – 183.
  4. Орловец. // climbingguidebg.