Орлови скали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орлови скали
Западното изложение на скалния масив Картал кая
Западното изложение на скалния масив Картал кая
Местоположение
Bulgaria Kardzhali Province relief location map.jpg
41.5662° с. ш. 25.146° и. д.
Орлови скали
Местоположение в България Област Кърджали
Страна  България
Област Област Кърджали
Археология
Вид Светилище
Период V-IV век пр. Хр.
Епоха Халколит – Желязна епоха

Орлови скали (на турски – „Кузгун кая“ и „Картал кая“, а в превод на български – „Гървен“ и „Гарванов камень“) е скално-култов комплекс, намиращ се на около 2 km от Ардино и на около 30 km югозападно от град Кърджали.[1][2] Обектът влиза в научно обръщение през 1940-те години, когато е публикуван от Иван Велков.[3]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Орлови скали“ са разположени група изявени вулканични скали. Местоположението им е върху силно наклонен планински терен с надморска височина около 760 m. Склонът, на който са разположени, е със западно изложение. Височината на скалите достига до 25 m от околния терен. На недостъпни места в скалите са изсечени трапецовидни ниши, от които сега са запазени 97. Броят на нишите е бил 100, но понастоящем 3 броя са разрушени. Най-голям е броят на нишите откъм западната страна на скалите – общо 55. От южната страна на скалите са издълбани 35, от северната страна скалните ниши са 5 на брой, а от източната, която е достъпна, се наблюдават 5 – 6 разрушени или недовършени. При подреждането на нишите не се наблюдава никаква закономерност. Поради големия наклон на местността от различните страни височината на скалата не е еднаква. Под скалите се наблюдават следи от улеи, жертвеници и други скално-изсечени съоръжения.

Скалите, в които са изсечени трапецовидните ниши са метаморфни – предимно гнайси с докамбрийска възраст.[4]

В близост до нишите са открити фрагменти от глинени съдове от V-IV век пр. Хр. По вътрешните страни на много от керамичните фрагменти се наблюдават следи от обгоряване. Факт, който допуска предположението, че в тези съдове се е наливало масло, което е използвано вероятно за ритуални цели.

В близост (на височината преди да се стигне до нишите), са руините на древна тракийска крепост, известна като „Калето“, въпреки че е трудно да бъде забелязана. Крепостта е обхващала площ от 0,5 декара. Обявена е за защитен обект през 1979 г. в категорията „Исторически места“. Крепостната стена описва неправилен кръг с диаметър 67 m. Крепостта е изградена без да е използван хоросан, поради което днес е изцяло разрушена, градежът се е свлякъл, а повърхността е осеяна с фрагменти от тракийска керамика.

Орлови скали са обявени за природна забележителност през 2003 г.[5][6]

Научни теории[редактиране | редактиране на кода]

Югоизточното изложение на Орлови скали. Общият брой на изсечените в скалата ниши е 100.

Едни от най-характерните за територията на България са групите от скални трапецовидни ниши разпространени най-вече в централната част на Източните Родопи, включваща водосбора на р. Арда по средното ѝ течение. Тази територия е зоната на разпространение на изсечените в скалите паметници, които според доц. Георги Нехризов са основните погребални съоръжения на траките през Ранножелязната епоха. Грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши винаги са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на видни отдалеч канари и масиви, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите с височина до 1 m и дълбочина 40 – 50 cm, регистрирани са в групи от 3 – 4 до 100 ниши. Българската археологическа наука е локализирала близо 1500 отделни единици. Особено многочислени са комплексите от ниши при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Ардино, Дъждовница, Ефрем, Широко поле, Долно Черковище. Без съмнение край скалите, в които има изсечени ниши са регистрирани следи от изпълнявани ритуали посветени на култовете към слънцето и скалата. Загадка остава конкретно предназначение на нишите, защото те винаги са откривани празни. Най-разпространена в близкото минало е хипотезата, че трапецовидните ниши са служели за гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, така комплексите са играели ролята на своеобразни некрополи. Според Николай Генов би могло да се предполага, че в скалните ниши са полагани урни с пепелта на покойниците, тъй като размерът им не е подходящ за трупополагане. Те са на трудно достъпни места и изкачването до тях е в древността е било възможно само с въжета. Генов предполага, че докато скалните гробници са били отредени за владетелите и приближените им, то скалните ниши са поставяли урните на обикновените хора.[7]

Според българската археоложка проф.Ана Радунчева трапецовидните ниши за древните обитатели на Източните Родопи са „отворяли“ пътя към отвъдното и са символизирали врата между света на живите и този на мъртвите. Според нея нишите са били издълбавани за значим покойник или за група покойници на точно определени места, но различни за отделните родове и племена. Тя вижда у трапецовидната форма на скалните ниши силует наподобяващ висящ прилеп. Сред общностите от Каменната епоха е разпространено вярването, че прилепът превежда душата към другия свят. В него социалната принадлежност на мъртвеца към определена прослойка се запазва, защото отвъдният свят е структуриран като земния. Преминаването става през пещера, затова ниши и изкуствено вдълбани пещери винаги вървят заедно – където има от единия вид скално изсичане, има и от другия. Според Радунчева възможно е групирането на нишите да е по родове. Връзката „ниша – пещера“ е като „прилеп – водач – път“. Подобни скални изсичания има и на други места на Балканите, но най-много са регистрирани на територията на Източните Родопи, което според Радунчева е доказателство за наличието на цяла светилищна система.[8]

Според проф. Валерия Фол възприетото тълкуване на трапецовидните ниши като скални некрополи ще изисква непременно потвърждение с материал заради допускането, че в тях са поставяни урни с праха на покойника. Тя изказва мнение, че би било много трудно и дори физически слабо вероятно по тези недостъпни скали да са се извършвали погребални обреди и да се е поддържал култът към мъртвите. Проф. В. Фол допуска, че както при дупките в хоризонталните скали, така и при трапецовидните ниши може да се предполага изсичане като еднократен обреден акт, където би могло и да се допусне поставянето на свещени предмети в нишите при определени дни, свързани с космогоничен или инициационен обред. Това е изцяло нова хипотеза за функцията на трапецовидните ниши, която звучи доста правдоподобно в контекста на древнотракийската култура – в деня на своята инициация (т.е. обред на прехода от един статус в друг) младежът да премине изпитание, увиснал над бездната между небето и земята и да остави дар на Великата богиня-майка (и на Сина ѝ) в родовата ниша.[9]

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Според местните легенди, под Орловите скали имало подземна река и змей, който пазел съкровище.[10]

Пътеводител[редактиране | редактиране на кода]

Най-удобният подход към обекта минава покрай сградата на Историческия музей в град Ардино, към махала Бистроглед. Пътят е асфалтиран, но тесен. Между две от махалите има малка дървена беседка с указателна стрелка на нея. Пътеката е маркирана до самия комплекс. По-голямата част от пътя е достъпна за високопроходими автомобили, а останалата част се изминава пеша.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Орлови скали
  2. Не е известно защо комплексът е наречен неправилно „Орлови скали“ по времето на Социализма, тъй като и двете значения и на български и турски език са „Гарванов камък“.
  3. Велков Ив., Тракийско светилище при Ардино, в-к Ардинска дума, 1940, бр.443
  4. Костов, Р. И. 2001. Геология и морфология на скалните ниши от Източните Родопи. – В: Перперек I. Перперек и прилежащият му микрорайон. Комплексно изследване на хилядолетен мултирелигиозен център в Източните Родопи. С., Нов български университет, 206 – 217
  5. Туристически портал Кърджали – Тракийски комплекс „Орлови скали“
  6. ЕВРОС-СМОЛЯН ПЪТЯТ НА КУЛТУРАТА – Скални ниши „Орлови скали“, архив на оригинала от 29 май 2015, https://web.archive.org/web/20150529155015/http://evros-smolyan.eu/bg/node/220, посетен на 2015-05-29 
  7. Traveler's Guide East Macedonia & Thrace Тракийско скално светилище „Орлови скали“ край Ардино
  8. в-к Новинар „Шифърът на древните рудари“ Автор Милена Бойкова-Терзийска, публикация от 26 януари 2008
  9. Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, София, 2000
  10. kvantov-prehod.org – Релефът на Зевс и Дионис върху Орлови скали, Лили Петрова
  11. Туристически портал Кърджали – Тракийски комплекс „Орлови скали“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Праистория“         Портал „Праистория          Портал „История на България“         Портал „История на България