Орлов дол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орлов дол
Общи данни
Население 464 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 60,1 km²
Надм. височина 213 m
Пощ. код 6545
Тел. код 04733
МПС код Х
ЕКАТТЕ 53895
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Тополовград
Божин Божинов
(ДСБ, ПДСД, ОДС, ВМРО-НИЕ)

Орлов дол е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в северозападното подножие на Сакар планина, на двата бряга на река Соколица, приток на Сазлийка. Релефът е полупланински. Разстояния до най-близките градове – 15 км до Тополовград, 40 км до Гълъбово, 80 км до Стара Загора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Заселването става от прогонени размирни и непокорни фамилии от района на Троян по време на Първото Търновско възстание 1598 г. Хората пазели ревниво своя български и християнски дух. Винаги е имало по няколко свещеника и учители-"граматици". През 1822 построили първото училище, чиято сграда все още съществува в двора на църквата, а през 1927 г. – по-голямо осмокласно. Църквата в селото е построена за 40 дни през 1834 г. и е добре запазена. Има сведения, че в тази църква и в къщите на населението се е укривал Васил Левски, идвал в селото 3 пъти. Селото е с много богата история. В него Васил Левски е учредил революционна организация, от която 64 човека са били обесени през 1877 г., в тяхна чест има издигнат паметник в центъра на селото, който наподобява дърво, а на читалището е поставен барелеф на Левски.Читалище в селото е създадено през 1927 г., а през 60-те години на 20 век в центъра е построена читалищна сграда, с киносалон, библиотека, сладкарница и множество сервизни помещения

Около селото могат да се видят природните феномени „Казанчето“, „Стените“ и др., както и исторически забележителности като „Калето“ – римски граничен пункт (казарма).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Люцкан Люцканов (р. 1939 п. 2018), български офицер, генерал-лейтенант
  • Диньо Божков /1876-1966/- истински възрожденец, учител, преводач и издател, литератор, преподавател в Семинарията. Културното му дело се състои в превеждането на български, издаването и разпространението в близо 600 000 екземпляра на 40 книги от Григорий Петров.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Край селото има уранови залежи, чиято експлоатация е започнала през 1969[1]. Добивът е прекратен преди 1998 г.[2].

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Типични ястия са боб с ориз, зелник, гюзлеми, карталаци, качамак. Тестените изделия са приоритетни там. Курбаните са доста известни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]