Орляк (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Орляк (Област Добрич).

Орляк
Στρυμώνικό
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 39 m
Население (2001) 1645 души
Пощенски код 620 54
Телефонен код 2320-8

Орляк (изписване до 1945 Орлѣкъ, на гръцки: Στρυμώνικό, Стримонико, катаревуса: Στρυμώνικόν, Стримоникон, до 1927 Όρλιακο, Орляко, катаревуса Όρλιακον, Орлякон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1645 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 65 километра от Солун, на десния бряг на река Струма (Стримонас) в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според гръцки източници селото е основано от хора от планината Орляк, Гревенско, Мецово и Мъглен около 1000 година.[2] В XIX век Орляк е смесен българо-турски чифлик в Серска каза на Османската империя. В 1878 година чифликът е купен от Георгиос Хаджигеоргиос, който привлича в него християни от околните села.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Орляк (Orliak) е посочено като селище в Серска каза със 152 домакинства, като жителите му са 130 мюсюлмани и 340 българи.[3]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Орляк:

Орляк или Орлек е село християнско-мохамеданско; една църква, една джамия; християните са българи, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита, а от Сяр на 5 часа. Разположено е на пътя Сяр - Солун.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Орляк, на З от Секавче, при подножието на планината Круша. Старят път за Солун вървял през това село; сега шосето го заобикаля. Тук има ханища за пътници. В Орляк имало фабрика за буби, сега затворена. Една част е чифлик на солунчанина Керим ефенди. Църква, в която се чете гръцки. Серският силогос напоследък обърнал сериозно внимание върху това важно село: поддържа 1 учителка. 70 къщи българе. Има и турци.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Орляк има 600 жители българи и 450 турци.[6]

Всички християни от Орляк са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орляк (Orliak) живеят 1560 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 66 власи, 12 албанци, 102 цигани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 32 ученика.[7]

В 1909 година чифликът е продаден на жителите му.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и жителите му се изселват в Негован и Лъгадина, като след войната в 1918 година се завръщат.

В 20-те години турското му население се изселва и в селото са заселени бежанци от Турция – 50-60 семейства малоазийски и понтийски гърци и 30 семейства от Източна Тракия (Трапезунд, Самсун, Смирна, Зигди, Кютахия).[2] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.

Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 911 жители,[2] от които 40 бежански семейства и 131 души.[8] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.[9] В 1930 година е отворено новото училище.[10]

През Втората световна война селото е в германската окупационна зона. Селото пострадва в Гражданската война.[2]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – ? души
  • 1920 – 669 души
  • 1928 – 911 души
  • 1940 – 1238 души
  • 1951 – 1647 души
  • 1961 – 1911 души[2]
  • 1971 – 1342 души
  • 1981 – 1304 души
  • 1991 – 1150 души[11]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Антоний“ е построена в 1703 година. В 1982 година изгаря, но още в същата година е възстановена. В 1972 година до нея е построена църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.[12]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орляк
Починали в Орляк
  • Flag of Bulgaria.svg Илия В. Галов, старши подофицер от 3 пехотен полк, убит на 30 септември 1916 г., роден в Ново село, Видинско
  • Flag of the German Empire.svg Рудолф фон Ешвеге (1895 – 1917), немски ас от Първата световна война

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όρλιακον -- Στρυμονικόν
  2. а б в г д е ж Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 118-119
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 59.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 845.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 200-201.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  10. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Ασχολίες κατοίκων.
  11. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Απογραφές.
  12. Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Εκκλησία Αγίου Αντωνίου.
     Портал „Македония“         Портал „Македония