Орнет Колман
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
 |
|
||||||||||
Рандолф Денърд Орнет Колман (на английски: Randolph Denard Ornette Coleman) е американски саксофонист, цигулар, тромпетист и композитор. Той е един от основните дейци на движението фрий джаз от 60-те години.
Тембърът му е лесно разпознаваем: острият, тъжовен звук намира своето вдъхновение от блус музиката. Албумът му Sound Grammar печели награда Пулицър за музика за 2007 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Колман е роден и израсъл във Форт Уърт, Тексас. Ходи на училище в Ай Ем Теръл Хай Скул, където е в училищния бенд, докато не го изключват, тъйк като импровизира по време на Вашингтонския пост. Започва да прави ритъм енд блус и бибоп изпълнения на тенор саксофона и организира група, Джем Джайвърс, с колеги студенти включващи Принц Лаша и Чарлз Мофет. Търсейки начин да се отдръпне от родния си град, той намира работа през 1949 г. с пътуващия спектакъл Сайлъс Грийн Фром Ню Орлънс, а после с концертиращи ритъм енд блус спектакли. След представление в Батън Руж, той е нападнат и саксофонът му е унищожен.
Преминава към алто саксофона, който остава основния му инструмент, с който свири първо в Ню Орлънс след случката в Батън Руж. След това се включва в групата на Пий Уий Крейтън и пътува с тях до Лос Анджелис. Работи различни работи, включително като асансьорен техник, докато същевременно продължава да се занимава с музика.
Още от началото на кариерата си, музиката и стилът му са по много начини неортодоксални. Подходът му към хармонията и акордната последователност са много по-гъвкави, отколкото при бибоп изпълнителите; той се интересува от това да свири така, както чува, а не да се пригажда към предопределни куплетни структури и хармонии. Неговият суров, силно вокализиран стил и склонност да свири "в пукнатините" на гамата кара мнозина джаз музиканти от Лос Анджелис да смятат свиренето му за несинхронизирано. Понякога среща затруднения при намирането на музиканти със сходен манталитет, с които да изпълнява. Въпреки това, пианистът Пол Блей е ранен поддръжник и музикален сътрудник.
