Орсо I Партечипацио
| Орсо I Партечипацио | |
|---|---|
| Роден |
9-и век
|
| Починал | 881 г.
|
| Погребан | Венеция, Италия |
 | |
Орсо I Партечипацио (на латински: Ursus Particiacus, на италиански: Orso I Partecipazio), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република. Управлява от 864 до 881 г.
Орсо вероятно е внук на дожа Анджело Партечипацио. Той е избран на поста след убийството на предшественика му Пиетро Традонико, чиито убийци са заловени в края на същата година, съдени и екзекутирани.[1]
Орсо Партечипацио предприема кампании срещу сарацините и пиратите, нападащи Адриатическото крайбрежие. Подема строежи в Риалто, подновява забраната за търговията с роби. Получава титлата „протоспатор“ от византийския император Василий I Македонец, за чиято племенница се предполага, че е женен.
Умира през 881 г. от естествена смърт[2] и е наследен на поста от сина му Джовани II Партечипацио.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Не е известно името на съпругата на Орсо Партечипацио, но има предположения, че може да е племенница на император Василий I Македонец. Според „Венецианска хроника“ на Йоан Дякон от нея той има шест деца:
- Джовани II Партечипацио - дож на Венеция (881-887);
- Бадоарио - по всяка вероятност негов син е осемнадесетият дож Орсо II Партечипацио (912-932)[3];
- Орсо;
- Пиетро;
- Фелиция - омъжена за Родоалдо, сина на Джовани, дука на Болоня;
- Джована - игуменка на манастира Св.Захарий.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in diplomatic and cultural relations (Cambridge: University Press, 1988), p. 35
- ↑ Немецкая национальная библиотека, Берлинская государственная библиотека, Баварская государственная библиотека и др. Record #1017962901 // Общий нормативный контроль (GND) – 2012 – 2016
- ↑ Badoer Participazio
- ↑ PARTICIACO, Orso I, Marco Pozza – Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 81 (2014)
| Пиетро Традонико | → | дож на Венецианската република (864 – 881) | → | Джовани II Партечипацио |
|
