Ортодонтия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ортодонтията е дял от денталната медицина, който се занимава с твърдите и меки тъкани в устната кухина, правилната оклузия и пародонта. Ортодонтията е и профилактична дисциплина, защото недопускането или отстраняването на зъбно-челюстни деформеции играе роля за профилактиката на основните стоматологични заболявания, за профилактиката на общото развитие на организма, на естетични и психични смущения.[1]

Ортодонтията е отделна специалност в денталната медицина, като за да се стане ортодонт трябва да се проведе тригодишно следдипломно обучение. През 1942г Зъболекарският отдел към Медицински университет- София, започва обучение по специалността „Ортодонтия“ към катедрата по Хирургична стоматология под ръководството на проф. Славчо Давидов.

Ортодонтските апарати са: снемаеми (скоби,шини, функционални апарати, алайнери) и неснемаеми. Скобите са подходящи за деца, които все още имат млечни зъби, тъй като могат да извършат само накланяне на зъба, а не корпусно преместване. Брекетите са най-подходящи за юноши на около 13 годишна възраст. Брекетите представляват специална метална или никел титаниева тел, която е прикрепена за всеки зъб посредством залепен за зъба брекет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Д-р Елена Недялкова, Недялкова. За първи път на ортодонт- въпроси и отговори. // Блог на Ортодонт- Пазарджик. 25.03.2020.